Българският политически живот е на път за пореден път да докаже, че в природата вакуум няма. След като политиците мълчат (или пък практикуват по–лошия вариант – приказките им са въздух под налягане), все някой трябва да запълни празнината.

Генералите!?! Това ли им е работата на генералите?
Да търсят всеки ден медийни изяви и да задръстват ефира с интригите си?

И с какво са по–различни, че мъдростта, която пръскат, трябва да извира от всеки телевизор? Нима не е очевидно, че генералите ни също - като политиците, са… български? Незнайно защо сред някои журналисти и пък сред не малка част от обществото се е загнездила идеята, че българските генерали (повечето от които и една битка не са печелили в живота си) са постигнали нов етап в еволюционната стълбица спрямо… българските политици.

Да бе! Като че ли настоящите и бивши началници на същите онези милиционери, които вдъхновяваха поколения българи да творят вицове, днес са станали някакви интелектуални гиганти, споделящи ценни указания за бъдещите поколения.
Нещо с демократичните правила в България май не е ясно. Ченгета и милиционери, разузнавачи и разузнавачки, господа офицери и другари старшини – изглежда цялата тази - нека я наречем шарена китка от безценни професионални находки, е забравила, че се е клела да служи!
Да служи! А НЕ да управлява!

Нещо говори ли им на приказливите генерали думата “служба”?
След като са решили да се занимават с политика, поне да имитират, че са оставили зад гърба си гадните милиционерски навици.
Ей така, от хорски срам и уважение към благоприличието.
Откакто ченгетата захапаха микрофона, някой да е чувал друга тема освен дежурните “подслушвания”, “разработки”, “активни мероприятия” и др. все от този род?

В същото време света го тресе световна икономическа криза, договарят и се предоговарят стратегически партньорства, появяват се нови държави до самата ни граница, българина си брои стотинките, зимата, парното, градския транспорт, цените, инфлацията и въобще цялата палитра от житейски и световни проблеми в България просто не са център на вниманието.
Защото група ченгета си мерят информациите, замерят се с доноси и се състезават кой от кого е по–мазен интригант.

До там я докарахме – следващите избори няма да бъдат като всички останали избори на света. Хайде на бас, че основните предизборни теми пак ще са взети “на заем” от професионалния жаргон на милиционерите.

Няма да се състезават политици и платформи – ще наблюдаваме борба в кал между ченгета и милиционери. Дано поне да са разно полови, че отдалеч всичките приличат на махленски клюкарки.
После се чудят, защо никой не ще да гласува! За кого да дадеш гласа си – едните комунисти, другите ченгета, третите берат душа…

Антон Луков
П.П. Между другото, България наистина има нужда от помощта на генерали, само че не и от нашенските, калени в ресторантски битки герои. Ако може да са онези, които когато са добре и държавата е добре - “Дженерал мотърс”,”Дженерал, Електрик”, “Дженерал Дайнамикс” . Нещо такова.