Някога, някъде, в политическото безвремие, Макензи написа: “Ние не знаем какво е политиката. Само виждаме, че тя непрекъснато се случва около нас”. За теоретиците на политическите процеси политиката е съвкупност от знаци, които трябва да бъдат разчетени. За политиците политиката е съвкупност от знаци, които трябва да бъдат дадени. Въпрос на политическа воля е те да бъдат прочетени.

На 6 април 2001 г. Симеон Сакскобургготски отправи първия политически знак на “новото време” – “Вервайте ми!”. Знак, който беше насочен не към политиците, а към народа. Защото в политиката тези знаци са първоопределящи. И се роди “Национално движение Симеон Втори” – създадено като политически знак за нов морал в политиката. Само няколко месеца по-късно този знак се превърна в политика на новото управление. Политика, която си имаше име и лице. Политика на новите знаци... И на новите очаквания... Едни ги разчетоха като опит за връщане на монархията в България, други – като ново “бъдеще на България сега”. Трети отказаха да ги разчетат. Впрочем, и така се прави политика.

“Този, който не извлича поуки от историята, е осъден да повтори същите грешки”. Така Симеон Сакскобургготски отправи политическо пророчество – знаково и за движението му, и за опонентите му. Управляващите изтълкуваха знака като призив за отговорност и решиха да променят политиката на движението. Опозицията изтълкува “същите грешки” със същата политика (политиката на 10-годишната българска опозиция). И по стара традиция поиска вот на недоверие. СДС отправи знак – вътрешнопартиен (да активизира местните си и централни структури) и политически (да се легитимира като “истинската опозиция”. И всичко това “В името на народа”.

Знак отправи и другото крило на опозицията – БСП. Знакът беше новото ръководство в лицето на младия лидер Сергей Станишев. Знак, който ясно и категорично сочи към амбациите на социалистите за бъдещо преразпределение на властта. Знак за участие във властта (но не на управляващите, каквото упорито отричат от БСП, а на опозицията).

Защото след победата на НДСВ на парламентарните избори и БСП, и СДС разбраха, че пак трябва да се борят за властта – този път опозиционната. Социалистите пребориха своите колеги по призвание и излъчиха следващия политически знак с избирането на техния кандидат Георги Първанов за президент на Република България. Знак, който легитимира възвръщащата силата си левица като нужния партньор, с който вече трябва да се съобразяват и управляващи, и опозиция.

Знак, който разчете лидерът на ДПС Ахмед Доган и постави движението си в центъра на политическата сцена – между десните управляващи и лявата опозиция, между политическото мълчание и политическото говорене. И при двата случая, като знак за партньорство. Знак, чрез който малката етническа партия заяви претенции за национална легитимност. Българските политици започнаха да получават знаци за участие в “Голямата политика”. Американският президент Бил Клинтън посети България, либийски държавен глава за пръв път прие чуждестранен гост с по-нисш държавен пост – българския външен министър. Европейският съюа гласува изваждането ни от Шенгенския списък. НАТО поиска въздушни коридори и логистична подкрепа от България. Ние поискахме членство в НАТО.

Европа и България си размениха политически знаци. Въпросът е как и кога те ще бъдат разчетени.

Диляна Гайтанджиева