Зад многото предложения за изменения на конституцията политическата класа сякаш прикрива истината за дълбокото и трайно незачитане на нейни принципи и разпоредби. Нека цитираме някои от тях. Още чл. 1, ал. 2 обявява, че: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази конституция". Да си спомня някой от 30 г. насам народът да е упражнявал непосредствено държавна власт? Последният референдум е проведен през 1971 г. След 1989 г. в страната се решиха изключително важни управленски въпроси, но нито един от тях чрез всенародно допитване. Докато Швейцария и Норвегия, макар убедени в ползата от евроинтеграцията, подложиха на референдум въпроса за членството си в ЕС. И останаха извън него. Обясненията защо у нас не се провеждат референдуми са свързани с "политическия елит". Той се бои да поставя на обществен контрол решенията си, защото не може да ги защити. Щом бъде избран, българският политик вече не счита за нужно нито да пита, нито да слуша за нещо своя народ. В ал. 3 на чл. 1 пък пише: "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет". Но в действителност една формално плуралистична политическа система изземва функцията на обществото и определя насоките на развитието на страната. Чл. 14 заявява: "Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото". България е на предпоследно място в света по раждаемост според официален доклад на ООН. За каква закрила на майчинството говорим! Колко млади хора са създали семейство и са отгледали 1-2 деца? Самият аз, вече на 32 г., не се чувствам предразположен от държавата да се грижа за демографския ръст на нацията. Чл. 15 защитава опазването и възпроизводството на околната среда, разнообразието на живата природа и т. н. Май по-скоро сме свидетели и участници в обратния процес. Чл. 16 гласи: "Трудът се гарантира и защитава от закона". Норма, от която отдавна няма и следа в реалния живот. Чл. 17, ал. 3 обявява: "Частната собственост е неприкосновена". Моята кола за шест месеца беше разбивана 4 пъти. Сигурно на половината от българите автомобилите, жилищата или чантите са били обект на подобна "неприкосновеност". Според чл. 18, ал. 6: "Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото". Свидетели сме на унищожаване или разпродаване на държавните предприятия, скрито зад абстрактната ценност на приватизацията Чл. 19, ал. 4: "Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък". Безспорна истина за 13-годишния преход у нас е, че не са създадени условия за развитие на нормален бизнес. Чл. 20: "Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи". В последните 3 години най-дискутираната тема е, че държавата не подпомага общините. Чл. 21, ал. 2: "Обработваемата земя се използва за земеделски цели". Години наред обаче близо половината от земята у нас пустее! Чл. 30, ал. 4: "Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем". Практически това е изключително трудно. Обикновено не се дава възможност на задържания да се свърже с адвокат. А това е една от най-важните разпоредби на конституцията! Чл. 31, ал. 1: "Всеки, обвинен в престъпление, следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок." Колко обвинения се повдигнаха и колко стигнаха до съда? Прочитът на конституцията по този начин може да продължи още. Но на какво се дължи тази картина? Лесното обяснение е, че нещо в политическия модел на страната е дълбоко сгрешено. 13 години "новите" партии упорито показват еднакъв манталитет, съчетаващ безотговорност, корупция, некомпетентност и политическа надменност. Това разпалва идеи за промени в политическия модел. Тук обаче е най-големият парадокс на прехода: тези, които са овластени да го променят, са онези, заради които той не работи. Своеобразна демократична безизходица. Истината е, че българите все още нямаме граждански навици. Не умеем да защитаваме правата си и все по-малко вярваме, че това е възможно. Година след последните избори е ясно, че промяната на управленското поведение очевидно не става със смяна на лицата във властта. Тя изисква участието на всеки от нас. Единствено разбирането, че нещата зависят от нас, не от "тях", би ни позволило "да ги поставим на място". Едва когато спрем да се делим на "ние, страдащите хорица" и "те, лошите политици" и да обясняваме всичките си проблеми с това, че "някой друг нещо не е свършил", нещата могат да се оправят. Иначе няма на кого да се сърдим, че "избраниците" се смятат за непогрешими и неподлежащи на контрол.

Атанас СЕМОВ асистент в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски"
в-к “Стандарт”, 15 юли 2002