Вчера варненци честваха Голяма Богородица, празника на града. Очакваха се политически недоразумения. От недрата на синята опозиция заплашиха, че варненското празненство щяло да се види на столичните гости, като кумуване на “тежка сватба”. Плъзна слух, че СДС се кани да помрачи веселието и обществеността се настрои да позяпа поредното зрелище. То пък взе, че се размина.

Лидерката Надежда Михайлова, депутат от варненската листа, застана редом с премиера Сакскобургготски, вицепремиера Николай Василев (родом от Варна) и градския кмет Кирил Йорданов. Всички смирено и благопристойно се черкуваха в катедралата “Успение Богородично”. Михайлова не даде вида на политик с нащърбена суета, пробивайки си път сред тълпата Симеонови почитателки. Навярно е преглътнала лютия хап на преходната народна любов.

Вицепремиерът Василев утаи в дълбините на душата си опасенията, че дните му в изпълнителната власт са преброени. Беше приветлив и празнично въодушевен.
Премиерът Саксгобургготски на помръкна от двусмисленото благопожелание на Варненския и Преславски митрополит Кирил: Господ да го опази от съдбата на дядо му Фердинанд, абдикирал от трона през 1913-а. (б.р. Вероятно авторката има предвид 1918г.) А градските управници не наложиха публично маската на провинциална сервилност и угодничество.

Така с дружни усилия пред обществото се утвърди впечатлението за благоприличие и цивилизованост – гледка, свойствена за улегналите демокрации. Политиците показаха, че разграничават празника от делника и му отдават дължимото.

Следователно чуждите наблюдатели могат с чиста съвест да отбележат в сводките си, че откъм празнична култура в политиката сме достигнали високи стандарти. Проблемът оттук насетне е как те да бъдат пренесени в делника. Понеже според някои скептични наблюдатели и циганите на Васильовден били весели, сговорчиви и сплотени. Във Варна лесно се празнува – дуднат те. Това е най-богатият и най-скъпият град в страната. Я да видим как се пази благоприличие в Търговище или във Видин, рекордьори по безработица. Едно е шепица недоволни, смотани в Морската градина, друго са пълчищата гладни цигани и обезверени българи на градския площад.

Това ще е следващата стъпка на управляващите. Веднъж усвоили и приложили културата на взаимоотношения в празнична обстановка, добитият опит ще приложат и в делника.

Ще се явяват рамо до рамо сред множеството и с приветлива усмивка ще беседват с простия народ. А депутатите от своя страна ще спрат да се облайват един друг и ще си разменят любезности, които да засенчат премиера с богатия му салонен опит.

Милена Бойчева
в-к “Труд”, 16 август 2002