Спорното решение на Папата обремени отношенията между католицизма и юдаизма. Решението на Папа Бенедикт XVI да реабилитира в Католическата църква явно отричащ Холокоста епископ, предизвика вълна от възмущение. На истинския размер на кризата се спира политическият коментатор на Дойче Веле Феликс Щайнер. Когато Йозеф Кардинал Рацингер преди близо 4 години бе избран за глава на Римо-католическата църква, мнозина, предимно сред по-възрастните наблюдатели, бяха изненадани.

Безспорно е до ден днешен, че Рацингер е един от най-изявените и дълбоки католически теолози на нашето съвремие. Ала да бъде избран германец след престъпленията на нацизма, изглеждаше невъзможно. Още повече, че Рацингер е от поколението, което участва, макар и на още юношеска възраст, във войната на Хитлер, т.е. на страната на злото.

Затова и този избор за Папа се възприе от мнозина като окончателна реабилитация на германците в днешния цивилизован свят. Толкова по-фатално е сега, че именно Бенедикт XVI, германският Папа, изпадна под подозрение, че отново реабилитира антисемитизма в католическата църква и толерира отричането на Холокоста. Който обаче е чел трудовете на Йозеф Рацингер и всичките му речи като Папа през последните 10 дни, знае, че и двете предположения са погрешни.

Какво се случи всъщност? Бенедикт Шестнайсти отмени отлъчването на четирима епископи, изхвърлени от църквата преди 20 години от предшественика на днешния Папа. Поводът за отлъчването им е, че били посветени в епископски сан без съгласието на Ватикана, което е явно нарушение на църковното право. С отменянето на отлъчването четиримата мъже отново са приети в лоното на Католическата църква и могат да отслужват меси, както и да изповядват.

С този акт сам по себе си, те са всичко друго, но не и реабилитирани. Нито получават официално епископски сан, нито пък техните възгледи - като например за отношенията между католицизма и юдаизма, са се превърнали във възглед на Римо-католическата църква. Проблемът се крие другаде: решението на Папата, от перспективата на душеспасителната му загриженост като отговарящ за единството на църквата, не може да бъде вече обяснено. Нито в самата църква, както стана ясно от множеството критики, отправени от епископи, още по-малко пък - извън нея.

Германската политика призова Папата да осъди по-категорично Холокоста. Защото Папата се възприема не само като теолог и душеспасител, а и като глава на най-голямата организирана религиозна общност на Земята. А в това му качество неговите действия винаги имат и политическо измерение. Като политическо послание бе възприето, че Папата приема антисемити и един неведнъж отричал Холокоста епископ обратно в църквата. При това не друг, а Папата от Германия, страната на извършителите!

Това обяснява, защо протестите, най-вече в Германия, където отричането на Холокоста е наказуемо деяние, са така масивни. А масовата възбуда обяснява също така, защо дори канцлерката, за пръв път в историята, взима думата и иска обяснение от Папата. В Германия предстоят избори, поради което и председателят на социалдемократите, за разлика от протестантката Меркел - сам католик и по този начин пряко засегнат, се включва също и дори иска Бенедикт Шестнайсти да отмени решението си. За разлика от Папата, и двамата имат дълго трениран инстинкт за общественото мнение и се надяват, че ще могат да се възползват от това. /Дойче веле