- Г-н Гронев, стабилен ли е моделът на управление на правителството на ГЕРБ?
- Много интересен ми е ГЕРБ. И ще ви кажа защо. Между другото има една теза, която се експлоатира от дълго време – че те са некомпетентни и не знаят какво правят. Тази преценка тръгна много приглушено от Синята коалиция преди изборите, когато се очакваше ГЕРБ да получи висок резултат на изборите, но не чак толкова висок, колкото спечели. Та от синя страна се твърдеше – ние ще управляваме заедно, от нас експертите, от тях – електоралната тежест. Само че това нещо не се случи. Сините имат по някоя и друга заместник-министерска табуретка, присъстват тук-таме, но не беше реализирана първоначалната им идея – те да управляват, а ГЕРБ да бъде нещо като фасада.
Това, което ме учудва, е, че в пропаганден план всичко, което се прави, е много добре изчистено и се реализират схеми, които на тесен кръг професионали са добре известни и са работили много добре в различни страни и времена. При ГЕРБ е реализиран и друг основен принцип – схемите да преминат през филтъра на ситуацията. Налице е много точна оценка на ситуацията. Обикновено, когато се вземат схеми отвън и буквално се прилагат, рядко водят до очаквания успех, затова се нуждаят от адаптация. При ГЕРБ се получава учудващо професионално.

- За какви схеми говорим?
- За четири основни. Първата може да се види в един великолепен анализ на Ригинс от 1969 г. Там се прави преглед на сполучливите схеми в страни от Третия свят, когато рязко се смени ситуацията – революция, контрареволюция, преврат и т.н. Сполучливата формула е, казва той, новото управление съсредоточава всичко в един основен проблем и трябва да се намери такъв проблем, който засяга потребностите и интересите на повече хора. Един. Какво се получава в България? – абсолютно същото. Кой е проблемът? – корупция по висшите етажи на властта - този е крал, онзи е злоупотребявал и ние ще смажем тази корупция и непрекъснато се дават примери. И както виждаме, непрекъснато има арести и това се прави непрекъснато от идването на ГЕРБ на власт. Сигурно, докато давам това интервю, ще се случат още.

- И какво се постига по този начин?
- В някаква степен се обединяват всички. Питайте и само една малка група от хора в неукрепналата ни още демокрация ще заговори, че човешките права се нарушават. Това са правилните гласове, но са гласове в пустиня. Напротив, народът казва – ударете ги, политиците са лоши, откъде натрупаха парите. Считам, че проблемът е много добре преценен и в народопсихологичен план. Ние сме много интересна нация – имаме народни мъдрости от типа „Не сакам на мен дa ми е добре, а на Вуте да му е зле”, говорим за „чорбаджия изедник”.

- Освен с народопсихология не може ли да се обясни и с неудовлетвореността от прехода? Ваши колеги заговориха за липсата на справедливост като основен проблем на българското общество.
- Да, това го има. 20 години се прави опит за създаване на различна ценностна система. Правила, които другаде са норма, у нас бяха налагани. Помните ли споровете “за” и “против” смъртното наказание например? Едно мое проучване отпреди 10-12 години показа, че 92 на сто бяха съгласни с твърдението, че у нас трябва да се прилагат Крумовите закони – за назидание на останалите. Но да се върнем към темата ни. Имаме основния проблем и това, което се прави, се харесва от всички. И атаки по това, което прави Цветанов, никой не си позволява, освен по формите.

- Неслучайно Борисов определи вътрешния си министър за отличник в кабинета.
- Ще цитирам американския журналист Джеймс Рестън, който казва: „Белият дом е амвонът на нацията, а президентът е свещеникът”. У нас амвонът на нацията, в съответствие с концепцията за единствения проблем, е МВР, а свещеникът е Бойко Борисов. Цветан Цветанов поне до този момент е нещо като клисар или временно изпълняващ длъжността.

- Кои са другите три схеми, които се реализират?
- Какво се прави, когато в едно управление засягаш интересите на различни групи от хора? Това е един въпрос, който отдавна има своето решение – създават се т.нар. сфери на безразличие. Тази втора схема се свързва с Холандер. Как се правят тези сфери на безразличие у нас? На пръв поглед изглежда, че има хаос – на сутринта кажат едно, на обяд – друго, вечерта – трето и всичките неща са кое от кое по-страшни. Според мен това е планиран хаос. Трябва да се говори за проблеми, народът да се плаши, като се преследват три ефекта – първият е имперският принцип „Разделяй и владей” – ето колко са лоши лекарите, вземат пари под масата, за банкети си отпускат по 70 хил. лв., лакомите и ненаситни лекари издават фалшиви болнични. В един момент, и това е вторият ефект, се появява Добрият и казва – няма да закриваме болниците. Народът реагира: „Браво”, а Добрият получава персонална екстра. Третият ефект – толкова са наплашени хората, че най-накрая се получава т.нар. пропаганден взрив и нещата се поуспокояват, тушират се.
Третата схема – създаване и използване на система от идеосинкразни кредити. Ще ви го обясня с пример – този човек, тези хора са ми толкова неприятни, че чак се изприщвам, когато стане дума за тях, както при нацизма евреите са виновни за всичко. При нас как е – комунистите. Премиерът говори – убиха дядо ми. Или Тройната коалиция, която окрала всичко. Ето ви идеосинкразните кредити, които се поднасят на общественото мнение по нетрадиционен начин. Това е задължителният компонент. Става ли у нас? Става! Какъв език се очаква от един министър-председател? – като на дипломат, а те си имат собствен език. Как говори Борисов – писал ми Станишев писмо, че да не сме гаджета да си пишем писма. Аз съм написал през живота си едно писмо и то на мама от казармата. Или за салатата на баба, в която имало всички елементи от Менделеевата таблица. Ето ви един нетрадиционен начин за поднасяне на пропагандни внушения.

- Медийният експерт Георги Лозанов обяви, че се сменя публичната риторика и от един измислен от елитите език, Борисов печели, като въвежда личното ти-говорене.
- Разбира се. И между другото тези упреци в популизъм… Ами че популизмът е законно средство във всяка успешна пропаганда по света, ако това налага съответната ситуация, т.е. минава през филтъра на ситуацията. Какво означава латинското аd populo, ad hominem – пропаганда, насочена към човека такъв, какъвто е, с неговите плюсове и минуси. Това си е напълно законно средство. Сещам се за Татяна Дончева, която обясняваше как само негодници и не знам какви прибягват до слухове. Ама всяка уважаваща себе си пропагандна машина ги използва, слуховете са една толкова добре разработена област. Имах колеги от Централния комитет на Полската обединена работническа партия, тяхната БКП, с които съм разговарял и те са ми разказвали, че имат сектор, който се е занимавал със създаване и разпространяване на политически вицове и сплетни, но нежни, да се посмееш. Така тушират напрежението. Няма страна в света, която да не се занимава с разработката на тази проблематика и това не са негодници. Подобни примери има и в САЩ.

- Четвъртата схема каква е?
- Така наречената мълчалива конспирация за добро (Дъбин, 1979 г.) Какво означава това? Ако е работено професионално, трябва да накараш хората да гласуват за теб, ама така, че да приемат вота си като правене на инвестиция. Другата пропаганда ми казва – те не знаят какво правят. Но хората, които са направили инвестиция, игнорират този тип информация, иначе трябва да признаят, че са глупаци, като са направили точно такъв избор. В чисто психологически план се включва защитна бариера, известна като рационализация – хората са склонни при определени обстоятелства да търсят рационални обяснения и на нерационалните си постъпки и нагласи. Затова рейтингът на Бойко Борисов остава висок. Ако има някакви колебания надолу, то те все още не са значими. Говори се, че рейтингът на ГЕРБ пада, но това не е задължително да се свърже с премиера. Може да се обясни с „ами, подведоха го”. Когато хората гласуваха за ГЕРБ, всъщност гласуваха за Бойко Борисов, такава беше нагласата. Затова и сега има тяхната подкрепа.

- Тоест можем да кажем, че напук на всички обвинения и критики, ГЕРБ работи като добре смазана машина?
- За мое голямо учудване, схемите са брилянтни. Това говори за експертна помощ отвън. При приложението им, разбира се, се появяват и дефекти, но както казва народът – хубава работа, ама българска.

- Как се развиват отношенията между ГЕРБ и Синята коалиция? Защо са толкова сложни?
- Синята коалиция е необходима на ГЕРБ като легитимация за това, че е дясноориентирана партия. Ако сините ги няма, остава сал една „Атака”, а „Атака” в международен план не среща особени адмирации. Да си спомним какво стана с едно правителство в Австрия от сродна партия. Следователно сините са необходими на ГЕРБ като членове на ЕНП за размиване на подкрепата на „Атака”. Затова и сините съвсем логично направиха опит за реализация на положението си на легитимиращи ГЕРБ вдясно. Това може да се изтъргува. В същото време обаче, когато се опитваш да търгуваш нещо, трябва да мислиш и за своите избиратели, които очевидно не са гласували за ГЕРБ. Ако изпуснеш своя електорат, ти изчезваш на следващите избори. Синята коалиция много добре се вмества в едно определение на американския изследовател Лебнен – общественото мнение е богата и ревнива любовница на управляващия, изисква вниманието му, критична е към недостатъците му, потенциално опасна е за положението му, но е необходим компонент за постигане на много от целите му. Ето в това положение са сините – те трябва да внимават да не прекрачат границата. Що се отнася за политиката на сините, аз лично бих им препоръчал следното – силният им коз ще е да забравят за участието си в това управление, да следват добрата линия на поведение – ще подкрепяме политики, които са добри.
Грешка е да критикуват 60-те антикризисни мерки, без да предлагат конкретни неща – първо, второ, трето… Сините са в деликатно положение. Рискуват да се окажат в онази забавна ситуация, описана от Илф и Петров – „Децата на лейтенант Шмит”. Това са двама мошеници, които ходят насам-натам и се представят за деца на героя от революцията лейтенант Шмит и измъкват пари от доверчиви активисти в Съветския съюз. Спомням си сцената – стоят двамата в кабинета на следователя, в нашия случай Синята коалиция пред електората си. Единият казва – не позна ли брата Витя, познах брата Витя, отговаря другият и допълва – и препоръчани писма писах, ето разписките. И кой знае защо, казват Илф и Петров, ги показва не на брата, а на следователя и то отдалеч. Та сините да не дават заклинания – трябва реформа, трябва реформа, а да кажат какво точно трябва да се направи. Ако вземат нещо от тях, могат да се похвалят – ето, взеха хубавото от нас, по-хубаво щеше да стане, ако бяха взели всичко.

- А каква полза има „Атака” от подкрепата, която дава на ГЕРБ?
- Твърди се, че „Атака” са позакъсали и им пада електоралната подкрепа. Дали е така, не знам, ще видим на изборите, но „Атака” се отличава от основните играчи на политическата сцена. „Атака” е нещо, което много трудно се преглъща, много трудно се приема в международен план. Не знам защо, но когато става дума за тях, се сещам за манифестациите на 24 май. Дълго време бях преподавател в АОНСУ и си спомням как тогава тъмнокожите ни студенти пееха с пълно гърло „Ведно със другите славяни…”. Горе-долу такава е ситуацията с „Атака” сега. Те били десни, подкрепяли ГЕРБ. В тази връзка изниква още един спомен – когато питали Никита Хрушчов дали Русия подкрепя Индия, той отговорил: „Да, подкрепяме я – като въжето обесения”. Така че и ГЕРБ в чисто прагматичен план очевидно не печели от така демонстрираната безрезервна подкрепа от страна на „Атака”. Виждам колко се дразнят и сините, които се готвят да изтъргуват подкрепата си. Иван Костов ги нарича „клакьори”. Все пак подкрепата на „Атака” е нужна – като гласове, но ползата от тях е много деликатна.

- Няма как да не попитам “червения шаман” за ситуацията в червения сектор.
- Няма значение какво става вляво, а как се възприемат нещата, които се случват там. Времето работи за Станишев. Какво имам предвид? - ако има парламентарни избори след 4 години, дотогава управляващите ще се позацапат и атаките срещу него ще се позабравят. Той беше демонизиран, няма да коментирам основателно или не, но с времето закрепва. БСП със Станишев начело може да постигне някакъв успех, но това ще стане много бавно, по еволюционен път. Ако се търси бърз електорален ефект, то тогава лявото трябва да е без Станишев, а на него самия да му се намери подходяща, почетна длъжност, например в Социнтерна.

- Кой може да замести Станишев? Познатите лица вече са компрометирани, новите са кът.
- Не съм силен в партийното строителство, но все ми се струва, че може да се измисли формула на колективно ръководство. Защо да няма триумвират? За мен това няма значение, тези разсъждения са присъщи на десницата, а аз определено не съм част от нея. На БСП в момента й е необходимо да излезе с ясни, кратки, добре формулирани виждания за това какво предлага и да даде уверения, че ще го направи.

- Има ли бъдеще проектът на Татяна Дончева?
- Лошо тръгва. Не би могла да обере дори протестен вот в БСП. Стои неубедително. Г-жа Дончева има някакви предимства, но и много нерешени в пропаганден план проблеми. Тя беше опонент на Станишев за лидер на партията, не се получи. Беше кандидат за кмет на София, не се получи. По едно време се възприемаше като клонинг на Бойко Борисов – заради познанията по полицейска проблематика. Вадеше информация, която многозначително предлагаше на медиите, горе-долу както го правеше Яне Янев, тези неща се харесват, имаше една тайнственост. Имаше и някакво подобие на харизма, наричаха я „Поразяващата уста”. Но дотук. Поне в настоящия момент тя няма ресурс. Самата идея за гражданско движение, предлагана от нея, вече е поизносена. Пък и примерът, с който я илюстрираше – как някакви майки ще боядисват пейки в градинки, е неефективен способ за убеждение, на който сме се наслушали. Всъщност не разбирам защо й обръщаме такова голямо внимание, защо изобщо трябва да й правим реклама.

- Преди дни написахте коментар, който завършваше така: „Всичко на този свят е пропаганда”.
- Е, може би е професионална деформация, но аз от много години работя в областта на пропагандата, както и да се нарича сега – пиар може би, и знам едно – че пропагандата е всесилна и всичко на този свят е пропаганда.
Мария Филева/vsekiden.com