Продължение...

---

Най-важната цел, заложена в цунамито "Бриго" обаче, не се очаква, а вече е изпълнена. Ако в дългосрочен план неговото назначение изглежда грешка - тоест той е човек с лоша слава и може да донесе бъдещи негативи на това правителство, той в краткосрочен вътрешнополитически план е най-силният и многопосочен удар - като дебалансираните куршуми.
С това назначение Симеон департизира себе си и в същото време ликвидира всички лидери на конкурентните на него и конкуриращи се помежду си на пазара партии.

БСП тъкмо беше постигнала целта си - да докаже на избирателите, тръгнали вече към урните на местния вот, че няма нищо общо с управлението. Трудовият договор на Бриго Аспарухов разкова каручката, на която социалистите се бяха качили на път към поредната си изборна победа. В същото време Бриго е потенциалният кандидат за всичко - както за министър-председател по времето на Виденов, така и сега можеше да е силен коз на БСП за следващи президентски избори. Съветническият пост при царя обаче автоматично отрязва и традиционната заплаха откъм генералското движение - без значение дали бившият разузнавач се брои за техен враг, или за вътрешен човек. Но най-силният удар в червената посока е срещу младия лидер на партията Сергей Станишев. За дълго той е оставен без основния си коз "аз и партията ми нямаме нищо общо с това правителство, значи сме истинската опозиция.” Станишев имаше нужда точно от това - да се легитимира преди Надежда Михайлова като лидер на опозицията, за да го разпознаят избирателите не на тези избори, а на следващите парламентарни.

Привидно с този ход царят дава рамо на Надежда Михайлова и спира пълзящото възкачване на Костов на върха на десните сили или поне на СДС. Бриго е стар враг и на Филип Димитров, и на Иван Костов. Но всъщност Надежда получава помощ, която едва ли ще й помогне в предварително загубената битка за София, но пък губят сериозно и Костов, и Софиянски. Столичният кмет дълго време черпи от интригата, че той е близък до царя и партията му и може да разчита на подкрепа в труден момент.
С назначаването на такъв ключов пост на Бриго Аспарухов, Симеон постави на тръни и президента Първанов. Публична тайна са старите конфликти между бившия соцлидер и бившата разведка. Също така е известно колко силно се съпротивляваше Първанов срещу назначаването на Аспарухов на чело на българското разузнаване.

Най-сериозният и вече явен ефект, търсен от царя обаче, си остава фактът, че той лично неглижира партията си НДСВ и се разграничи от нея. Първо с Бриго Аспарухов той не само публично унизи групата Панайотов, Петканов, Бойко Борисов, но им показа, че не те водят хорото. Официално им взе контрола над службите, но фактически ясно им съобщи, че ако и да се борят за партията, тя вече няма никакво значение.

Спокойната реакция на премиера за напускането на Кошлуков е показателна за това. Тази оставка много прилича на оттеглянето на Мирослав Боршош от СДС. За разлика от пришествието на Бриго, тяхното поведение в краткосрочен план може да изглежда пагубно за кариерата им, но в дългосрочен план може да е добре премислен ход. Без значение дали са водени от емоция или стратегически планове, техните действия показват, че младите политици предпочитат да се отделят навреме от стадото на динозаврите. За да се появят след вълната и да се сборят за опразненото дясно пространство. Каквато битка всъщност предстои - за нова формация, която да привлече поне част от онези два милиона изоставени без идеи избиратели.
Каквото и да мисли и да казва царят, партиите у нас могат без идеология, но политиката не може без партии. Още повече когато става дума за държави в транзиция, както би се изразил премиерът, ликвидирал динозаврите.
Галина Стоянова
в-к “Монитор”, 19 септември 2003г.

---

Филчев, кажи си всичко!