Преди 65 милиона години внезапно от лицето на Земята изчезват динозаврите и 75 процента от другите създания. За тази праисторическа мистерия, която дели мезозоя - епохата на динозаврите, от нашата епоха на бозайниците, има много теории. Най-популярната е, че онези няколкотонни създания с пилешки крила и други ненужни крайници и израстъци, така или иначе са отивали към естествения си биологичен край. Накрая с една огромна вълна (цунами) морето покрило по-голяма част от сушата, а с това и тромавите и станали чужди на средата си динозаври. В началото е нямало значение колко си голям и гладен. Но благоденстващият период в един момент свършва.

Същият ефект на трансгресия (поглъщане) в българския политически живот има ходът на Симеон Сакскобургготски с назначаването на Бриго Аспарухов за координатор на специалните служби. Може да се спори дали този ефект е случаен, или търсен. Но царят, ако не друго, вече втора година доказва едно - не харесва моменталните снимки. Той предпочита дълго редените, гримирани и режисирани семейни фотографии. Онези, които се слагат в албума и бележат определени периоди от живота на държавата, в които той - царят, е централна фигура.

Че цунамито "Бриго" не е случаен тласък, става ясно и от премиерското интервю, излъчено в сряда вечерта, но дадено дни по-рано - тоест съвпада с оповестяването на новото назначение на бившия разузнавач.
"Считам, че двуполюсният модел особено за страната в транзиция (вероятно има предвид преход) е отживелица - нещо, което нашето общество също би споделило сигурно с мен". Това каза Сакскобургготски в отговор на скорошно твърдение на Иван Костов, че у нас отново битката ще бъде между СДС и БСП. "За мен важното е изборите да са деполитизирани", настояваше през цялото имиджово интервю премиерът. Не забрави и своята партия в този свой определено нов политически контекст: "Най-накрая сме една вече установена, бих казал, и призната демокрация и, разбира се, че има и НДСВ, което заема голяма част от политическия спектър и което е в центъра".
Ходът "Бриго" е разположен именно в центъра на тази царска цел - да се докаже, че динозаврите в българската политика вече са към края на биологичното си съществуване. Не без помощта на катализатора Симеон Втори, който се намеси в процесите преди две години, партийните динозаври се намират в периода на късния си мезозой. Вече е от значение колко си голям и гладен. И колко си ненужен и отмиращ по силата на еволюцията вид.
В средата на февруари 1998 година Деветата национална конференция на СДС гласува предложението на Иван Костов - синята коалиция да стане партия. Той съчлени групата на първите, присъединили се към еуфорията на революцията, с тази на новите прагматици - каквито наричаха себе си депутатите от СДС и политическото ръководство около Костов.
Към датата на този конгрес, обявил бившата коалиция за партия, нито един от първите учредители на Съюза на демократичните сили в България - от 7 декември 1989 година, вече не е в СДС. Появата на нови политически индивиди и тогава, и до днес произхожда от вече съществуващ вид, както при трансформацията на БКП, така и при преформулирането на СДС, а по-късно и на НДСВ.

Тогава анализаторите определиха този конгрес като първа крачка на синята партия към реалната политика. За да докаже това, Костов трябваше да започне с мигновена социализация на новата си партия. Но не го направи - напротив, днес СДС има критично малка обществена база, която не може да реанимира формацията, поне не в този й вид.

Националното движение, предложено от царя преди две години, повтаря макар и за много по-кратко време същата схема - и с партизирането, и с мандатоносителите, и с пълната липса на социална основа, без която никоя партия не може да съществува дълго.

Почти 6 години след партийния форум, на който Костов обяви, че вече има партия и ще прави реална политика, в политическия живот на България имаме в наличност няколко номинални партии. Всички те, които си поделят властта, от няколко години се състезават да доказват, че могат без идеология. Което изличи всички идейни разлики между тях и доведе до фактическия им край като формации. Фантастичната идея на военния министър Свинаров, всички парламентарни сили да се обединят в една обща коалиция на консенсуса, беше израз точно на този факт. У нас не само идейни различия няма, у нас няма и истински партии, въпреки трицифреното число на регистрираните политически формации. Няма и политика.

Всяка поредна партия, която спечели властта, включително и НДСВ, си присвоява държавата и инфилтрира елита и наличния си кадрови потенциал по всички нива на управлението. И става държавна партия. Такава партия няма нужда от политика, която да привлича симпатизанти и членове, да гради организации, да налага програми и идеи, да се доказва като партия на голяма част от обществото. Тя няма нужда от такава сила на политиката си, защото разполага с всички лостове и механизми на политиката на силата. В България държавната машина и политическият апарат са едно и също нещо. Това е биологичният край на този вид партийни динозаври.

Срещу тях се задава огромна вълна от 2 милиона български избиратели, които определят себе си като дясно ориентирани. За техните гласове сега Симеон разчисти пространство да се роди нова формация, за която политическата природа вече е готова. Социолозите не напразно тръбят, че се наблюдава тревожно явление "отчуждение от политическото като идея и партийни платформи".

---

Продължава тук...