Изявленията на БЗНС лидера Яне Янев, направени не кога да е, а точно на “светлата до скоро” дата 9 септември за пореден път доказаха, че българските политически формирования, и най-вече маргиналните, страдат от ясно изразена липса на политическа култура. Да не говорим, че изразените от земеделския лидер тези са меко казано несериозни.

Новоизлюпения водач настоя премиерът Симеон Сакскобургготски да определи дата, на която да напусне страната. Основание за това искане Янев намери в “икономическия и политически провал” на управлението на правителството на НДСВ. Изводи, които Янев така и не можа да защити с разумни аргументи. Доводи в подкрепа на несъстоятелността на твърденията на БЗНС лидера обаче могат да бъдат намерени както във вътрешнополитическата, така и във външнополитическата дейност на правителството.

В деня, в който БЗНС лидерът направи нелепите си изявления, САЩ заявиха недвусмислената си подкрепа за членството на страната ни в НАТО и заявиха, че гледат на България като на достоен партньор, готов да поеме част от посредническата роля на врата към Близкия Изток, която сега играе Турция. Това становище на Вашингтон за пореден път потвърди външнополитическите успехи, които правителството на НДСВ успя да завоюва за страната ни.

Безмилостната борба с престъпността пък е най- пресния пример за целенасочената вътрешна политика на правителството. Всички тези усилия на правителството очевидно остават извън вниманието на Яне Янев.
Несъмнено ролята на опозицията във всяка демократична държава е да критикува управлението. Тази критика обаче трябва да е насочена не към евтини медийни спекулации, а към показване на евентуалните грешки, които управляващите допускат. За да може да изпълнява ролята си на опозиция обаче всяка политическа сила, и най-вече водачите й, трябва да познават в детайли законодателната база на страната и на нейна основа да предлагат промяна на политическия курс. Тази част от познанията на Яне Янев обаче явно липсва. В подкрепа на това са както искането му премиерът да определи дата за заминаването си от България, така и предложението за отлагане на местните избори.

Господин Янев, оттеглянето на министър- председателя от поста му, не може просто така.То е следствие- от край на мандата на съответното Народно събрание, от гласуван вот на недоверие към правителството или от декларирано лично желание на премиера. Нито една от тези хипотези обаче не е на лице. Напротив- Народното събрание е все още в началото на мандата си, политическите сили, които го съставят в голямата си част декларират подкрепата си както персонално за личността на Симеон Сакскобургготски, така и за воденото от него правителство. А що се отнася до третата хипотеза- напускане на премиера, тя може да бъде реализирана само ако начело на изпълнителната власт стои безотговорен човек. Слава Богу, премиерът Сакскобургготски не е такъв.

Несъмнено в целия “медиен скандал” става дума за политическа безотговорност. Тя обаче е демонстрирана от самия Яне Янев. Не е възможно човек, които носи в себе си мисълта за доброто на България, да излива в публичното пространство тези, които са несъвместими със здравата политическа логика. Да не говорим, че един политик освен морал трябва да има и подходящ речник, с който да изразява тезите си. И двете така необходими за политиката качества явно са чужди на господин Янев.
Новото време
12 септември 2002г.