Продължава тук…

---

Може ли да се маркира сигурен бъдещ развой? По-скоро е възможно да се набележат развойни посоки:
Управляващото НДСВ по инерция печели след около 15 месеца около 10% от действителните гласове. На "жълтите" твърде много съдейства гнилата фасада на "старите партии", най видима сред сини и червени. Дегенерационните процеси ще текат и в "партията на Костов", доколкото тя не предвижда нищо различно от анархо-авантюристично пряко действие. При умело разигран дебат (но не като сега преждевременно) НДСВ може да докара нещата до избори за Велико народно събрание през 2005 г. с реалистична перспектива до януари 2007, подкрепена от формалното ни приемане в ЕС в началото на 2007 г. Без външно рамо ВНС обаче няма да се случи. В БСП далеч не са единни за ВНС. Някои в соцпартията вярват, че ще спечелят редовни избори след 1 януари 2007 г.
В аспекта на следващите две години се намира и най-подходящата роля на Сакскобургготски. Него определено приемат, поради липса на друг подходящ, за автентичен агент в югоизточния ъгъл на Европа;
СДС на Надежда Михайлова пък с респектиращото рамо на Европейската народна партия работи до следващото лято за някой и друг процент. Нарастващи проценти могат да дойдат от нагласите на мнозина отново да се върнат във властта (която никой засега не предвижда да даде на Костов и която СДС може да консумира само с помощта на царя, Доган и Софиянски). Въпрос на нюх и интуиция при Михайлова е да държи на дистанция разните лагери в партията (около Петър Стоянов, т. нар. агнешки главички, а като ученичка на Филип Димитров да се преобразява в негов учител и го учи да съзнава и осънава какво иска).
Известно време ще продължават и изригващите пламъци на движението на Костов, който, по всичко личи, твърде избърза със своя партия (подведен от користни приближени интриганти, че едва ли не предстоят преждевременни избори през юни 2004 г.). За времето до редовните избори материал за продължително горене той няма. Днес неговата депутатска група (ОДС) точно възпроизвежда Дертлиевото СДС през 1991 г. (именити депутати без влияние вън от парламентарнтата сграда, с изключение на измъчените сбирки в зали). Инициативният комитет на бъдещата партия няма партийни строители за т. нар. мръсна работа, която някога на Костов му свършиха други. Ексшефът на СДС няма международна легитимност (без която в България не може справка участта на Виденов и на самия Костов) и са опитва да заиграе националистически. Но звучи фалшиво, най-вече във връзка с АЕЦ "Козлодуй". А и партията на Костов ще трябва много да работи, за да прескочи 4-процентната бариера. Но не е изключено в присъщия си стил Симеон да поеме роля и ангажимент на негов опекун.
Прецизно замисляните и осъществявани тактики и стратегии на ядрото около Стефан Софиянски (братя Павлови, Константин Мишев) дава резултати . Те са на път да трансформират и нагласят СДС по свое усмотрение, отстранявайки Костов и елегантно изолирайки Петър Стоянов за сметка на Филип Димитров. Трудно ще е за този кръг да се адаптира към царя; по-скоро Симеон използва (дори употребява) Софиянски. Занапред и не без основание Софиянски ще е фокус на атаки от много страни. Засега не звучи вероятно да го допуснат до министър-прдседателския стол. Доколко заиграването с ВМРО не е просто "за парлама", ще покаже бъдещето. А по скоро реален и проверен съюзник на ССД е Александър Томов с кремиковските ресурси.
Има добри изгледи, въпреки понесените негативи покрай "Софийски имоти", за коалицията между "Гергьовден", БЗНС-НС и ДП. Интересни са земеделците; но някои извънпарламентарни вътрешни опоненти на Анастасия Мозер недалновидно є пречат. Проблем за гергьовци през следващите година-година и половина е да центрират своите предложения към младежкото хай-интернет, а не толкоз към чалга поколението.
Проблем за десноцентристката общност освен да се събере, е да събере за следизборно правителство няколко гласа повече от БСП и непредвидимото ДПС, взети заедно. Иначе далновидността изисква от десноцентристките формации на самите избори да се състезават като самостоятелни политически субекти.
Ивайло Кутов
в-к “Монитор”, 29 април 2004г.