Поредната криза в десноцентристкото мнозинство на София едва ли изненадва някого. Онзи ден СДС и ССД подписаха обща програма за управление на София до края на мандата. Документът обаче остана без подкрепата на третия партньор от управляващото мнозинство в столицата коалицията "Гергьовден" БЗНС-НС Демократическа партия. Причината според Любен Дилов била технологическа. Политическият съвет на малката коалиция не се бил събирал, за да обсъди програмата, защото окончателният є вариант е бил предоставен само няколко дни преди подписването му.
В същото време обаче се оказа, че всъщност е налице спор по една от точките в документа: дали всички нежилищни имоти в София, заедно с терените, да се продават от Столичната общинска агенция за приватизация или от националната. Поредният икономически бастун в колелата на политическото единение на властта.
Дилов плаши, Софиянски отвръща, че и без Дилов и компания дясната коалиция си е факт, СДС и ССД си имали мнозинство в общинския съвет. "Когато двата основни стълба са в коалицията, тя не може да се промени, а сателитите могат да се променят", заяви столичният кмет и лидер на свободните демократи. Въпреки че и между "двата стълба" искрите не са престанали да хвърчат. През миналата седмица кметът Софиянски обвини общинския съвет и шефа му Кисьов (СДС) в мързел.
Едва ли някой е вярвал, че след предишната криза в столичното дясно и сдобряването на 17 март т.г. нещата ще тръгна по мед и масло. Тогава лидерът на "Гергьовден" Любен Дилов обеща, че няма да напуска дясната коалиция в общината. Но с уговорката "засега". Дилов стори това след работна среща между СДС, Софиянски и коалиция "Баба, дядо и внуче" на "Раковски" 134. Две седмици преди това той заплаши да разтрогне съюза, ако спешно не се приеме програма за управление на София. Пак тогава на въпрос ще оцелее ли дясната коалиция в Столична община, шефът на софийския парламент Владимир Кисьов заяви, че не е лесно с тази сложна конфигурация.

Наистина не е лесно. Но и след 17 март лесно можеше да се предвиди, че "софийската криза" ще се развива. Както се и случва. Сторонникът за обща програма за управление Дилов засега не я подписва.
Причините за перманентната криза са много. Най-малкото, споразумението за антикомунистическа власт в столицата от 11 ноември м.г. бе подписано при други политически обстоятелства, при по-различни надежди за всяка от страните. Миналогодишните избори внесоха без съмнение силни елементи на нестабилност в столичната управа.
На 17 март страните в сегашната десноцентристка коалиция се съгласиха за актуализация на споразумението с поглед до края на мандата. Поискаха го преди всичко ДП и "Гергьовден" и отчасти контролираните от Надежда Михайлова общински съветници от СДС. А Софиянски отговори, че приказките и писанията на хартия нямали край, за него по важно било работа да се върши. Но явно на принципа работа на парче. Според привържениците на Софиянски "Баба, дядо и внуче" е творение на СДС и БСП (креатурата на червените били гергьовци). А царските съветници в общината ситуационно и често се обявяват против кмета и допълнително забъркват политическата каша.
Устните декларации за възможност от стиковане на вижданията за управление на София до есента на 2009 г. предвид неясните перспективи в цялостен вътрешнополитически план продължават да са висящи. Обтекаемият срок за приватизационната трансформация на столичната Общинска банка например подсказва, че пред тази неизбежна перспектива за банката заинтересованите добре са уточнили резервните и печеливши варианти. Едва ли публиката ще се удиви, когато сегашният надзор и оперативно ръководство на ОБ се възпроизведе начело на частното съдружие.
Политическият въпрос обаче е интересен най-вече заради посетите и редовно поливани надежди столичният "анти-БСП" модел да се възпроизведе в следизборен национален модел. Точно в момента този кълн мощно се и наторява. Десните партии у нас се събират заедно на форум в Будапеща "независимо от различията". Под нежните грижи на европейското дясно. Финансиране отвън, за да бъде възстановен форматът на ОДС. Една истинска нова Каденабия.
Редовните парламентарни избори през 2005 г. обаче са все още са си далеч. Може ли наистина да се прогнозират жалоните на властта, които множествата от раздробеното дясно пространство днес полагат във всички посоки? Как да си обясним решението на Иван Костов да подкрепя показни БСП-акции срещу кабинета на Симеон Сакскобургготски? Истината е в заложената от 2001 г. стратегия на ядрото около ексшефа на СДС всячески да съдейства за скорошния възход и ясното властване на БСП. С обсебилия бившия премиер мираж по теорията на вероятностите набързо да дойде неговият ред.Тази доминанта се гарнира с болезнена ненавист към царя.
Източник на стратегията на проектопартията на костовистите са фамозните договорености от 4 февруари 1997 г. с Първанов и Добрев. Но тъкмо оттогава са заложени тлеещи напрежения. От едната страна, са конюнктурните взаимодействия между президента Петър Стоянов и Софиянски; от другата страна, е неучтивото и "диво" поведение на премиера Костов. Последният, обсебен от идеала на ленинското партийно строителство си повярва и задълбочи дифузията на хора около него.

---

Продължение…