Продължение...

---

Това изтърпяват българските мъченици, докато си отидат от света и от неблагодарната към тях родина. Прошка за никого няма докато са живи, а и след това. Отчисляването от оперативните разработки е възможно, само когато “обектите” са на крачка от гроба или вътре в него. Но дори и тогава мъстта и злобата са по комунистически настървени и активни - отнемат софийското жителство на Трифон Кунев три месеца преди смъртата му, а погребението е проследено и докладвано подробно от някой си “Манолов”с оглед на присъстващите лица и речите, които се произнасят. Докато след десет години некролозите и прощалните думи на гроба на Владимир Василев изобщо са забранени. За едно десетилетие -от 1954 до 1964 г.- послушанието, автоцензурата, кариеризма и свитостта вече са се въдворили като социопсихологически климат, но и като екзистенция. Подвластни са им дори изявените имена на соцарта, като се има предвид кои са изпращачите на гроба на последния мохикан на свободната литературна мисъл.
Последният “план за агентурно оперативни мероприятия “спрямо полифоничният творец, оригинален мислител и архитект Чавдар Мутафов е изготвен на 4 януари 1958 г., когато той е на смъртно легло. Смазан и неизлечимо болен още от времето на концлагерната одисея и от постоянната агресия над семейството му, писателят умира на 13 януари 1958 г., но ОНД “Архитект “е закрито едва на 21 с. м. Отмъстителната инквизиторска машина вампирски се надвесва и над гроба на своята жертва.
Примерите очертават гигантските мащаби на една непредставимо раздута,паразитираща метастаза, изсмукваща жизнените и интелектуалните сили на българския народ. Тя развращава и осакатява морално няколко поколения като плаща на огромния си брой сътрудници не за градивни усилия в полза на обществото, а за лентяйство, шпиониране и доносничество. Това са хората, лансирани от ДС и в кариерата, те стоят начело на дипломацията и институциите, админстрациите и стопанските обекти, като задачата им е да подтискат и малтретират умните, талантливите и можещите. В крайна сметка метастазата срути системата, която я отгледа. За жалост погълна и общата ни държава.
Темата за перманентния терор спрямо интелектуалния елит е обемна и сериозна и вярвам, че все някога ще стане предмет на кандидатски и докторски дисертации и задълбочени научни проучвания., които неизвестно защо липсват засега, 15 години от началото на демокрацията.
Така духовно обезглавена, разединена и йерархически разпределена на политкомисари, обекти- жертви,секретни сътрудници - жертви, доносници-кариеристи и послушни нагаждачи, писателската гилдия след 9. ІХ. е не е никаква общност, най-малко професионална, а е сборище на посредствеността и завистта. Гротесковото образование е изцяло зависимо от партийните директиви и от манталитета на поредния простоват вожд. То няма никаква роля в сферата на културността, но е отхранвано от партията само за да прославя и насажда в общественото съзнание илюзиите за “безпогрешната й политика и сияйното бъдеще ”. Призванието на казионната институция е да контролира и надзирава литературната продукция и най-вече онази, която носи белезите на таланта. Известен е случаят с романа “Тютюн”на Дим. Димов, подложен на обструкции и остри идеологически критики в писателския съюз и принуден го да пренапише под надзора и диктовките на бездарния писач Яко Молхов. Т. н. годишни литературни дискусии имат същата цензорска роля - писателите да се взаимоконтролират и самоизяждат помежду си. С годините заглъхват в културната памет десетки бляскави творчески имена, потъват в забрава хиляди заглавия от българската и световната литература. Европейската в миналото просветеност на българина целенасочено се снизява и провинциализира, скована в квазинаучния канон на “марксизъма”. Откъсната от стародавните си класически корени, от християнската книжовна традиция и от световните културни пластове, бълг. литература слиза на ниските битови равнища и се маргинализира, безкрайно чужда на екзистенциалните тайни на човешкото същество. Обладана от пропагандна реторика, пълна с фалш и дребнотемие, тя моделира и”възпитава”по свой “образ и подобие”т. н “социалистически труженик”. Ограничен, полуобразован, безпаметен, откъснат от огромния метафизичен свят, без висши идеали, в неведение за великото класическо изкуство и за авангардните течения, изостанал със светлинни години от новата цивилизационна философия. За сметка на това - сит, доволен и неотговорен, блаженстващ в “лагера”и в анонимността на стадната психология. Това е сюрреалстичният човек и трагикомичният финал на социализма, чийто начален сигнал се задава от черната дата на българската история - 9. ІХ1944 г.
Разбираемо е защо отново засекретиха архивите на БДС под формата на закон за “класифицираната информация”. Не е поради грижа за сигурността на държавните тайни, нито от етически съображения спрямо бившата агентура, не. Системата все още не е разградена, тя е жива и мимикрира, затова панически прикрива и унищожава следите на собствените си престъпления спрямо целокупния български народ. Най -осъдителните от тях не са физическите мъчения и убийства , а престъпленията срещу морала и духовността. Октоподът, проникнал и окупирал всички сфери на битието е съумял да разруши за 45 години всичко, което е притежавал българинът в миналото като морален облик, традиции и хуманизъм. Пораженията върху нравствеността и културата на етноса са огромни и днес берем плодовете на половинвековната трудова активност на зловещото ведомство. То е заразило манталитета и духа на българския човек с подозрителност и лакейска сервилност, страх, предателство и подлост, жестокост и човеконенавист, осквернило е най-съкровените и деликатни клетки на народностния организъм и на всяка отделна душа. Затова днес не трябва да съдят децата- убийци в Пловдив и София, а вдъхновителите и кадрите на мракобесната институция на шантажа и тиранията, разрушила непоправимо имунитета, морала, духовното и психическото здраве на българската нация.
30-те хиляди избити достойни българи след 9. ІХ 44 г., 400-те хиляди досиета на преследвани и малтретирани свободомислещи българи и 4-те милиона партийци, доносници и агенти насочват и към друг отговор на въпроса, кой е виновният за упадъка на отечеството ни. С овчедушното си търпение и страхливост, племето, в което сме се превърнали, е помагало и продължава да помага на разюзданата държавна и политическа мафия, последователна в домогванията си за поробване и ограбване на нацията.

Цвета Трифонова
в-к “Черноморие”, 11 октомври 2004г."

---

Продължава тук...