Дали на някой му е удобно или не, няма никакво значение - след победата на НДСВ в Девня беше здаден най-важният въпрос.
А именно - какви са намеренията на НДСВ за предстоящите редовни местни избори във Варна?
Истината е, че отговорът “увисна”, въпреки че отговарящите бяха изрично предупредени за това, че има сериозна вероятност да бъдат питани именно по тази тема. Просто няма серизоен политически играч, сред опонентите на НДСВ, който точно в такъв момент и на таква пресконференция би изтървал възможността за интрига.

За никого не е тайна, че питането всъщност е за отношението на НДСВ-Варна към настоящия кмет Кирил Йорданов. Освен всичко друго отговорът на същото това питане ще послужи и за точна идентификация на това къде се самоопределя НДСВ по оста ляво-дясно.

Няма какво да го увъртаме - на този етап едва ли има властови фактор в жълтата централа във Варна, който може да дaдe точен отговор на поставения въпрос.
Има някои подробности обаче, които още от сега могат да се считат за изяснени.
Втори път за кандидат, който не желае да стане кмет и се прави на жертва, никой от досега ангажиралите се с кампаниите на НДСВ във Варна няма да си мръдне пръста. Ти му правиш кампания –той праща SMS на основния си опонент да се извинява. Накрая, разбира се, напълно в духа на партината традиция го инаградиха и с депутатски имунитет.

Ако отворим една скоба и се върнем отново на последните събития около извънредните местни избори, ще видим, че след победата в Девня, всички повтарят като папагали тривиалните истини. Видите ли, за доброто представяне трябвало структури, ресурс, добър кандидат и малко късмет и работата е опечена.

Само че Девня не е Варна.
И въпреки, че е сред 10-те най-богати общини в страната, там интрига няма.
А нямаше интрига, защото намесата от централата в София беше ОГРАНИЧЕНА.

Във Варна ситуацията ще е коренно различна. Опитът показва, че когато един партиен лидер реши да наложи волята си, ако трябва ще разбие собтвената си организация. При това ще го направи без грам угризения. Примерът със съдбата на СДС-Варна от времето на Иван Костов е пред очите на всички.

Точно защото много примери се изредиха през годините, този път със сигурност нещата няма да изглеждат драматично.
Който иска да издига палячовци, да си поема отговорностите.
И да им прави кампания!

Има си там ценни кадри завършили политология във варненския университет, нека те да се оправят. В края на краищата абсолютен и неоспорим факт е, че същата тази централа на НДСВ в София постави на избираемо място в депутатската листа във Варна една комплексирана селска буца. Естествено, на финала не тези, които сътвориха това чудо на българската политологична и полтическа мисъл, се червят от срам край морето. Червим се ние! И се червим, защото няма на света мъдрец, който може смислено да обясни защо съм работил за депутатка, която иска да е... кон. Че и цели парламентарни избори обърнахме.

Съвсем не между другото - и напълно в духа на темата - си заслужава да се отбележи една наиситна много опасна тенденция.
Партиите може да останат не само без електорат.
Може да останат и без... стойностни кандидати.

Не може да хвърляш хората като дърва в огъня, без да ти трепне окото, и после да искаш нови и нови кандидати за хвърляне в същия този огън.
Даже на лаиците им стана ясно, че извънредните местни избори в София бяха използвани за разчистване на вътрешнополитически сметки в основните партии.

БСП чакaшe до последно обща кандидатура с НСДВ. Ама така чакаше, че всички около Станишев стискаха палци да няма такава, за да набутат Татяна Дончева. В самото НДСВ Милен Велчев стана кандидат по схема, доста близка на тази от Варна -2003г. (разликата беше само в това, че Милен искрено искаше да стане кмет и да помогне на София). Издига се един – играе се с двама. Накрая обаче Милен Велчев лично изсърба горчивата чаша заявявайки, че подкрепя обичания от него Бойко Борисов. Добре би било всички, които имат някакви политически амбиции в НДСВ, да си я запишат тази пресконференция на видеокасета и когато ги засърби, да се почесват с едно приятно гледане на този запис. Утре на мястото на Милен Велчев може да бъде, примерно, Панайотов! Или Петканов! Или Василев! Или който и да е!

И те по същият (без)болезнен начин ще обясняват колко много обичат Бойко Борисов (например). Хайде на бас, че на всичкото отгоре потенциалният “късметлия” ще бъде и сам на въпросната бъдеща пресконференция.
При толкова много унижения едва ли някой ще се учуди на ясно изразената тенденция за кадрови дефицит в партийните централи. Истински свестните, известните и преуспелите обикновено са силни личности, със собствено мнение и достойнство.
А достойнството, както всички знаем, е от бога дадено. Не от Царя!

Всичко останало се учи или възпитава - просто достойнството или го имаш, или го нямаш, и синята кръв няма нищо общо с това.
Затова е хубаво някои неща да са ясни от сега.
След като не се знае какво ще става на следващите местни избори във Варна, поне да се знае какво няма да стане.

Антон Луков