Дебело лесничейско дърварско решение са взели явно в ДСБ-Варна, на снощната си конференция, а именно - медийно и юридически да се съди ръководството на СДС.

Ясно е, че някои хора в ДСБ много ги боли, че СДС Варна работи за да формира екипи и позиции за местните избори. Но може би е хубаво да се разбере, че ДСБ -Варна нито може да определя кой ще ръководи партиите в Реформаторския блок, нито еднолично да налагат кандидатури за кмет, районни кметове и да пишат листи за общински съветници. Нито ДБГ, нито СДС, нито БЗНС, нито НПСД, са меко казано съгласни с това. Коалиционната култура изисква партийните ходове да се обсъждaт и вземат решения с общо съгласие. Нещо повече, опитите на която и да е партия, особено на ДСБ, да прибере табелата Реформаторски блок, са обречени на неуспех.

ДСБ във Варна няма да успее да регистрира Реформаторският блок еднолично за местни избори. Защо? Ами те си знаят!

Ерата на подчинените и послушни ръководства на партиите на Реформаторския блок във Варна е приключила. Схемата на еднолични или еднопартийни решения, без да е съгласувано с партньорите, също не е печеливша. Още по-малко приемливи са силовите похвати и „юридически” намеси във вътрешните работи на другите партии, дори когато са съпроводени с постчета и благинки. Всъщност медийната новина от конференцията на ДСБ не е, че реално ще подкрепят за кандидат кмет Чавдар Трифонов и ще издигнат свои кандидатури за райони кметове и общински съветници, а че бивши седесари, преминали към ДСБ, ще съдят ръководството на СДС. Все едно настоящи седесари да съдят ръководството на ДСБ, заради това че са напуснали СДС.

Големият политически въпрос е дали десните могат да престанат да се занимават със себе си и да погледнат към въпросите, които занимават варненци. Само решаването на тези въпроси може да бъде в основата на добрия изборен резултат. Справка местни избори 1999 г.