Време е за подсигуряване на местните избори. Точно сега му е времето.
Преди инерцията да е забила в глух коловоз.
Затова и все по-често ставаме свидетели на насочващи движения, подсказващи удобната жертва.
Или казано направо, корпоративни интереси с интересно минало и мътно настояще усърдно внушават на общественото мнение, че службите, честно и почтено, трябва да се разправят с… други корпоративни интереси с интересно минало и мътно настояще.
Очевадно е, че се прави опит за контролирано разчистване на терена.
Целта е “окончателно решение” за предстоящите местни избори.
Доколко новият премиер ще се “върже” на тази игра, ще разберем тепърва.

В България никога нищо не е сигурно! И не е окончателно!

Онези, които твърдят, че са честното корпоративно лице на българския бизнес може и да са честни - вярата в чудеса укрепва блаженството на верующите. И обратното! Нарочените за лоши може да се окажат… още по–лоши.
В крайна сметка се потвърдиха прогнозите от миналите местни избори, че разделителната линия между отделни политически субекти минава през избора “За” или “Против” корпоративното обладаване (някой го наричат изнасилване) на морската столица.
И на следващите избори пак ще е същото.

Освен ако Бойко Борисов не удари корпоративния вот цялостно, повсеместно и… нагоре.
Всъщност във всеки по-голям град на страната и във всяко населено място в близост до море и митница текат същите процеси.
Използвайки инерцията от парламентарните избори едни мили хора се опитват неистово да натопят други мили хора, не заради друго, а заради сексуално-икономическия подтекст на целта, а именно - поредно обладаване (някои го наричат изнасилване) на местните избори.
Между другото, гледката си заслужава.

Как корпорации ще си мерят… вота.

И какви нови върхове на милиционерско-корпоративната низост ще бъдат постигнати.
А нормалните хора ще си мислят, че по същество изборният процес е битка на идеи, политически платформи, икономически програми, харизматични лидери, PR – стратегии и прочее бабини деветини.
Антон Луков