34 интелектуалци застанаха с имената си в подкрепа на “Синята коалиция”. “ Нямаме друго, освен капитала на собственото си име и работа. Но идва време, когато не можем да гледаме отстрани... Не искаме да сме заложници на неясни енергийни лобита. Нито на обръчи от фирми, нито на търсени от европейското правосъдие спонсори на управлаващи партии.” Под това възвание са се подписали: Алек Попов, Богдан Богданов, Богдана Карадочева. Георги Лозанов, Графа, Иван Добчев, Ивайло Знеполски, Михаил Неделчев, Стефан Димитров, Теди Москов, Теодора Димова, Цочо Бояджиев, Явор Гърдев.

Заглавието на този коментар е замислено като опозиция на призива “Подкрепа за Синята коалиция”, който е подписан от трийсетина български интелектуалци, хора на изкуството и няколко ченгета, маскирани под горните две определения. По-голямата част от подписалите се са мои приятели, дясно мислещи хора. Ето защо ще си позволя няколко изречения не по техен адрес, а по адрес на това, което са подписали, защото то съдържа вътрешно противоречие.

Те се срамуват да назоват името, заради което са “жертвали” капитала на собственото си име и работа - името Иван Костов, и вместо да го назоват, са предпочели да се маскират зад следното сложно изречение: “Въпреки драматичните разделения, грешките и разочарованията, знаем кое е исторически наложилото се лице на дясното в България”. Очевидно това не е Надежда Михайлова, защото когато създавахме ДСБ, почти всички от този списък се подписаха срещу нея. Очевидно това не е и СДС, защото всички подписали горния призив щяха да скочат като един, след като председателят на тази партия лъже съпартийците си и не спазва собствения си устав, та какво остава, ако дойде на власт. Имам предвид Мартин Димитров. Очевидно подписалите нямат предвид и Анастасия Мозер, и Венци Върбанов, положен на избираемо място в листите, който е един от изобретателите на прочутата схема със заменките. Още по-малко биха се подписали под името на Йордан Нихризов или Сезгин Мюмюн - лидерите, които са сложени в коалицията, за да купуват гласове, защото нямат собствена електорална тежест. Мюмюн бе изгонен от ГЕРБ заради фалшификации и събиране на пари от името на Борисов. По-голямата част от имената в тази подписка присъстваха и в инициативата за създаването на ДСБ, което обяви СДС за мъртво тяло - абревиатура, останала без дух. Днес тялото пребивава по живо, по здраво в Брюксел, а духът е останал в Драгалевци и се е отдал на светски посещения - от юбилея на театър “Сфумато” до списанията, които напоително обясняват колко обича своята градина Иван Костов.

Та мисълта ми е защо вие, моите приятели, известни интелектуалци, се срамите да напишете това име и да застанете зад него. Както не се срамувах аз, когато вие си гледахте писането, пеенето, театъра и сценографията. Предлагам ви една редакция: “Знаем кое е историческо наложилото се лице на дясното в България”. Тук свършва вашето изречение. Вместо да мълчите гузно, кажете името му: Иван Йорданов Костов. Или искате да си мисля, че подкрепяте “Синята коалиция” от Мартин, Мозер, Мюмюн и Нихризов? Е, щях да забравя Шулева и Свинаров, изобличени и дадени на прокурор от Самия Костов. И една лоша новина за вас. Прави сте, като казвате, че нямате друго, освен капитала на собственото си име и работа. Затова и Костов ви покани да се присъедините към тази коалиция две седмици преди изборите, изстисквайки последния нематериален ресурс, който може да му дойде наум.

Защото преди режисурата на Гърдев или Добчев, поезията на Господинов и Чолева, музиката на Стефан Димитров и Сузана Клинчарова (чието име той е срещнал за първи път, прочитайки тази подписка) в главата на Костов са звънели кинтите, осигурени от бившите царисти и купените от Нихризов и Мюмюн гласове.

Някой от вас, смирен творец, сигурно ще ми отговори, че господин Костов е зает с толкова големи неща, че не може да мисли за всичко останало.

Но да не се фиксираме върху него, а да анализираме нещата, към които вие призовавате с публичната си подкрепа. Казвате, че е време за позиция и че нещата са стигнали до прага на необратимост. Като журналист ще си позволя да отбележа, че време за позиция има всеки ден, а не само преди избори, и че необратимите неща се случват непрекъснато, но вие ги проспахте, заети - съвсем обяснимо - със собствената си работа. Можехте например да напишете такава борбена декларация, когато млади хора, свързани чрез интернет, блокираха Орлов мост. Между другото, цялата ви декларация щеше да звучи автентично, ако беше писана в подкрепа на някого, който не е участвал във властта и не се е обвързал с нея.

Имате право на прости неща, на море и планини без бетон, на чист въздух, води и гори - ще бъдете така добри да го кажете както на Людмил Стойков, собственика на Дюни и спонсор на президента Първанов, така и на Славчо Христов, собственика на Златни пясъци и спонсор на Иван Костов и ДСБ.

Не искате да сте заложници на неясни енергийни лобита - накарайте Иван Костов и “Синята коалиция” да обещаят, че ще бранят интересите на България срещу руската инвазия в лицето на “Лукойл” и Валентин Златев и че до края на тази изборна кампания няма да се возят с предплатения от него бензин (поне така беше през 2005 г., когато основавахме ДСБ). Не искате да се срамувате от правителството и държавата си. Тук имам два въпроса - един към миналото и един към бъдещето. След като сте толкова ербап, защо през 2001 г. не подписахте такова възвание при очевидните лъжи на царя и цялата подмяна, която се задаваше? А по отношение на бъдещето ще ви питам: като как си представяте Бойко Борисов за алтернатива?

Не сте глупави хора, ясно е, че “Синята коалиция” няма да управлява нито в 2011, нито в 2021 година, както мисли Тицин. Тя въобще няма да управлява. А нейният евентуален успех се гради на обещанието за съвместно управление с Борисов. И тук ще ви ударя по вкуса. Драги ми приятели интелектуалци, не ви ли е обидно някак си Бойко Борисов да ви е министър-председател и това да ви е идеята за алтернатива на каквото и да било?

Не чувствате ли малко срам от това, че заедно с Костов и неговата “Синя коалиция” легитимирате един от фамилията на “братята Галеви”, която е на път да превземе изпълнителната власт? Какво ми размахвате БСП като плашило, след като някои от вас са членували в тази партия, когато беше част от Член първи? И как вие припознавате олицетворението на чалгата в българската политика за “повече Европа, повече реална демокрация, повече добър вкус, повече свобода”? За да ви преведа това, което сте подписали и не сте чели или не сте разбрали - вие смятате, че Бойко Борисов е “повече Европа, повече реална демокрация, повече добър вкус, повече свобода”! Бих се изкушил да издевателствам още малко, като ви предложа проекция на вашата подкрепа за “Синята коалиция”, която неминуемо ще стане част от управляващото мнозинство с ГЕРБ. Министър на културата ще ви бъде или проф. Божидар Димитров, или Вежди Рашидов. Имам основания да го мисля, защото за разлика от вас по-добре познавам кухнята на политиката, както и отвращението на исторически доказалото се лице на дясното, което не смеете да назовете с името му, към културата.

И сега на основния въпрос, който нашенските интелектуалци задават в традицията на Чернишевски - “Какво да се прави? Доган и комунистите ли да ни управляват?” Тази стилистика е най-обидна във вашето възвание, напомня за боядисана в синьо бабичка с начервени устни, реституирала детска градина, която си вре нахалното сбръчкано лице и задава все същия въпрос, въпреки че прекрасно си е прекарала живота през комунизма и единственото, което я терзае, не са мислите за лагерите и безчестията на онази система, а комфортът на собствения й малоумен ум. Не искам да ви обиждам, но вашето възвание, който и от вас да го е писал, звучи малоумно.

Трябва да се срамувате от него, дори и да сте го подписали на пияна глава. Синият болшевизъм не е по-различен от червения, а готовността ви да подпишете този текст е най-красноречивото доказателство за собствената ви морална леност. Познавам някои от вас и знам, че ако си бяха дали труда да вникнат в тези двайсетина реда, никога нямаше да си сложат подписа под тях, защото нямаше да се уважават след това. Не мога да повярвам, че вие сте се хванали на най-елементарната политическа клопка: “не” на БСП или ДПС, “да” на Бойко Борисов, “Синята коалиция”, Яне Янев и всички останали. Защото такава е реалната псевдоопозиция в България, такава е властта, която играе една и съща игра, сменяйки ролите си.

Не съм си мислил, че можете да реагирате по този начин на евтината въдица, която ни се пуска поне за десети път през двайсетгодишния ни преход. Не бих искал и да ви мисля като сини Иван Гранитски, Дончо Цончев, Антон Дончев, Светлин Русев, защото вярвам, че имаме друга идея един за друг. Да бъдем общност от граждани, а не клакьори на политически партии или на Иван Костов. Не се срамувайте да му кажете името! Говорете за него, защото “Синята коалиция” са следните народни представители, които вашите гласове и тези на остатъците излъгани десни хора ще пратят в парламента: Александър Йорданов, Димо Гяуров, Венцислав Върбанов, Михаил Михайлов (част от клиентелата на Бисеров), Юлиян Гарелов (част от аферата “Хлебна мая” в Русе), Екатерина Михайлова, Иван Костов, Мартин Димитров (когото всеки от вас би погледнал с презрение, ако не бе залепен до Костов) и т. н. Това е най-отвратителната листа в историята на десницата защото екстрактът й, който ще попадне в следващия парламент, ще формира новата синя партия, предназначена да закопае предишните две, преди да закопае сама себе си.

В заключение ще отбележа поредния парадокс, който винаги ни е отличавал от другите страни. Не знам дали си давате сметка, но това, което сте подписали, е в подкрепа на ген. Димо Гяуров, който скри документите за убийството на Георги Марков, досието на Георги Първанов и на мнозина социалистически разузнавачи, работили извън граница. Подкрепяте ген. Атанас Атанасов, вербувал Алексей Петров за сътрудник на НСС и работил с Поли Пантев, Георги Илиев, Маджо, братята Маргени и т. н., като сътрудници на неговата служба. Подкрепяте и ген. Бойко Борисов... Що за гражданска инициатива! Можете да се подпишете със същия успех и в подкрепа на БКП. Бъдете здрави и по-взискателни към авторството си.
Явор Дачков
в-к "Труд", 19 юни 2009г.