Изявленията на Веселин Марешки на последната общинска сесия за смяна на Борислава Гуцанов от поста му председател на общинския съвет във Варна едва ли са индивидуална акция. Познавайки обичайте и нравите на част от общинските съветници във Варна, няма да е никак учудващо, ако бъдещият скандал се заформи като чист рекет. При положение, че станем свидетели на нови (системни) прояви на “опозиционност” от страна на Марешки спрямо Гуцанов, няма как да не отчетем простичкия факт, че все повече ще нараства цената на… част от другите (лоялните) в мнозинството.

Всъщност, човекът, който трябва да си прави поуки, е самият Борислав Гуцанов - медиите просто отразяват събитията. Ще се учуди ли някой ако накрая “светне” игра с белязани карти? Марешки натиска докато се качи (достатъчно) цената на “лоялните”!?! После “лоялните” преговарят с Борислав Гуцанов за “нови условия”, включващи (някак между другото) интересите и на… Марешки. Колко са тези варненски общински съветници, които не биха участвали в подобна игра? Да речем, че представителите на класическите партии подлежат на контрол и имат някакво понятие от политически феърплей. Ами другите? Онези с чистия бизнес и поетичната душа. Те ли не разбират от предложения, на “които не можеш да откажеш”?

В края на краищата, обществото има право да научи дали някой си позволява да рекетира институциите в морската столица. Избирателите трябва да знаят както кои са рекетьорите, така и позицията на рекетираните. Гуцанов няма друг шанс освен твърда позиция и прозрачна работа. Просто варненци трябва да са сигурни, че обществените интереси са единственият мотив който движи техните избраници при вземането на отговорни решения.

Колкото и странно да звучи именно такива моменти са безценен подарък за всеки, който се смята не просто за някакъв си председател на общинския съвет, а за истински мъж. Сега е момента Гуцанов да покаже има или няма корав характер. Интервю или изявление в стил “Чърчил” е единственият му правилен ход. В противен случай онези с чистия бизнес (и поетичната душа) ще му стъжнят живота и… най-късно на пролет приказката свършва. За съжаление винаги става точно така – когато отглеждаш чудовища в задния си двор, искаш или не искаш, ядовете не закъсняват.
Антон Луков