Стана ясно, че един лош управник не може да бъде отстранен, поне на парламентарни избори в Германия. Герхард Шрьодер, мъжът, който е имал четири съпруги в личния си живот, има девет живота в политическия. Преднината, която снощи му донесе триумф, е изключително малка, но съюзът между социалдемократите и зелените е толкова силен, че няма съмнение кой ще се окичи с титлата канцлер. Хер Шрьодер я спечели, макар и на косъм. Това е забележителна победа. С нея завърши една от най-безцеремонните предизборни кампании в съвременната история. Един човек, който преди четири години дойде на власт с фразата "икономика ли, глупости", сега успя да убеди достатъчно от своите сънародници, че "всичко, което не е икономика, е глупости".

Канцлерът изкова политическо злато от ужасните наводнения в Източна Германия и се възползва от обществената тревога от евентуална война със Саддам Хюсеин. Обстоятелствата, че той няма да може да компенсира жертвите на наводненията, както обеща, и че шансовете американската армия да поиска германски части да бъдат изпратени в Близкия изток са нищожни, останаха на заден план.

Наистина се иска талант да превърнеш нещо, изпратено от Господ /водата/, и нещо, сътворено от Дявола /иракския диктатор/ в собствено предимство. Все още е рано да се каже дали последиците от тези невероятни избори ще бъдат просто тъжни или направо катастрофални. Защото, както показа кампанията, канцлерът няма абсолютно никаква представа какво да прави с икономиката.

Първият му мандат беше белязан от немощен опит за "реформи", съчетан с комплект смъртоносни "инициативи". Инстинктите му ще бъдат слаба факла в германската политика, която повече се нуждае от силен електрически шок. Политическите му съучастници, Зелените, преди шест месеца дори не искаха да останат в правителството.

Не че и алтернативата е кой знае какво. Едмунд Щойбер, кандидатът за канцлер от ХДС/ХСС, има харизмата на мъртвец, както и такава оригиналност. Като министър-председател на Бавария той се показа националист, протекционист и поддръжник на корпоративните интереси. Извън това той е безвреден. Беше доволен да критикува слабата икономическа политика на Шрьодер, но не предложи нищо освен баналности в собствената си стратегия.

Единственото спасение, ако Щойбер беше дошъл на власт, щеше да е фактът, че той ще трябваше да вземе със себе си Свободната демократическа партия. Това е единствената политическа сила в Германия, която има представа колко тежки са икономическите проблеми на страната и как могат да се решат. Свободните демократи излязоха с амбициозна програма за съкращения на данъците, намаляване на държавната намеса в икономиката и активни мерки за подобряване стандарта на образованието. Те комбинираха свободния пазар със социалната толерантност и проамериканска външна политика. Бяха единственото сериозно предизвикателство срещу политическия консенсус относно положението в Германия. И затова, уви, по-малко от един на десет избиратели ги подкрепиха.

Ако за Германия изборните резултати са ужасни, за Великобритания те не са лоши. Защото докато Жак Ширак и хер Шрьодер са се хванали за гушите, старата френско-германска ос, която някога доминираше в ЕС, ще е неефективна. Двамата могат само да се критикуват, но не и да работят заедно. Френският политически елит открито и отчаяно се надяваше хер Щойбер да спечели тези избори. Личната антипатия между френския и германския лидер вероятно се дължи на факта, че те толкова си приличат /макар че, за разлика от френския президент, хер Шрьодер има трогателния и разорителен навик периодично да се жени за любовниците си/. Сравнен с тях, Тони Блеър изглежда като кръстоска между Цар Соломон и Свети Франциск от Асизи. Премиерът може да се окаже истинският победител на германските избори. Британската икономика има шанса още четири години да изглежда в прилично състояние, когато бъде сравнена с германската, а Даунинг Стрийт може да си играе на "разделяй и владей" между Франция и Германия в ЕС. И при това положение, ако Блеър продължава да подкрепя една инвазия в Ирак и сваляне на Саддам, ще е наистина прекалено.

Тим Хеймс, в. Таймс, Лондон, 23 септември
БТА