Конгресът на Републиканската партия на САЩ приключи. Имената на кандидатите за предстоящите през ноември президентски избори е ясен: против настоящия президент демократ Барак Обама ще излезе Мит Ромни. Каква ще бъде американската външна политика и нейното руско направление след изборите?

Ако Обама запази своя пост, едва ли нещо съществено ще се промени. Авторът на "презареждането" ще продължи курса на сътрудничество с Москва, което не изключва критика към Русия по конкретни точки на нейната външна и вътрешна политика. Друго нещо са републиканците, които традиционно са по-твърдо настроени към Русия. Повечето съветници на Ромни по международните проблеми са убедени, че "презареждането" се е провалило, и се обявяват за връщането към по-твърд курс спрямо Москва, се казва в редакционна статия на "Ведомости". В хода на своята предизборна кампания Ромни многократно остро критикува Русия за свободата на словото, смъртта на юриста на Hermitage Capital и подкрепата за Сирия и Иран. Според публикациите в чужди медии, Ромни и неговото обкръжение са определили Русия за геополитически враг номер едно.

Според експертите, антируските и антипутински изказвания на лидерите на републиканците са адресирани преди всичко към консервативно настроените избиратели. Това е част от критиката към приключващото президентство на Обама, при това нейната второстепенна част. В действителност републиканците нямат ясно формулирана стратегия за действие по отношение на Русия. "Руската" част от предизборната програма започва с признаването на историческите заслуги на руската страна: "Героизмът на руския народ и страданията, които той изтърпя през изминалото столетие, са достойни за уважение от цял свят... Руснаците, които бяха наши съюзници, дадоха 28 милиона жертви, борейки се с нацизма...Те сложиха край на съветския терор". Традиционните упреци следват по-нататък. Ако се сравни настоящата външнополитическа програма на републиканците с предишната от 2008, тя е даже по-благосклонна към Русия.

Ако Ромни победи, отношенията с Русия едва ли ще бъдат сред приоритетите на новата администрация. Днешните лидери на републиканците, за разлика от Джордж Буш младши, не се интересуват толкова силно от глобалното доминиране, те са концентрирани върху решаването на вътрешноамериканските въпроси.

Ако говорим за външната политика, Вашингтон и Държавният департамент имат далеч по-сложни проблеми: Китай, Близкия Изток, Иран, Афганистан, Северна Корея, възможната дестабилизация на Венецуела и Карибския басейн в случай на по-нататъшно влошаване на здравето на Уго Чавес и смъртта на Фидел Кастро. Захлаждането в отношенията между Вашингтон и Москва е възможно, но то няма да означава завръщане към Студената война.

При това вероятното завръщане на републиканците в Белия дом е изгодно на московските "ястреби", стремящи се да поддържат в руснаците синдрома на обсадената крепост. Острите изблици на Ромни и неговото обкръжение срещу вътрешната и външна политика на Москва, тяхната подкрепа за изграждането на противоракетната отбрана в Източна Европа ще бъде една от любимите теми за руските централни телевизионни канали, стараещи се да убедят обикновения руснак: САЩ и, ако говорим в по-широк контекст, Западът са врагове, които разглеждат Русия като противник и са готови в името на нейното отслабване да подкрепят петата колона вътре в страната и по нейните граници. Това може да доведе до ново "завиване на гайките" и истинско влошаване на отношенията със САЩ и Европейския съюз, което негативно ще се отрази на икономическото и технологично развитие на Русия.

Получава се, че за привържениците на умерената линия в Русия е по-изгодна победата на Обама. Общественото мнение днес е благосклонно към САЩ. По данни на "Левада-център", 54% от запитаните се отнасят добре към Америка, по данни на Общоруския център за изследване на общественото мнение /ВЦИОМ/ техният брой е 55%, а негативно – съответно 33% и 29%. Освен това руснаците не желаят нова конфронтация. 76% от анкетираните от "Левада-център" смятат, че Русия трябва да укрепва отношенията си със Запада, против са само 21%. /БГНЕС