“Вълкът се е побъркал! Вълкът е откачил!” – тревожат се животинките в една появила се наскоро по малките ни екрани телевизионна реклама. И аз се тревожа, но не за вълка. За вълка, честно казано, пет пари не давам. Към БСП са насочени тревогите ми и по-точно към това, което би се случило със страната ни, ако тя първо вземе, че спечели изборите и второ – реши да се захване да изпълнява предизборните обещания, на които е твърде щедра напоследък.

Да им се неначуди човек на бившите комунисти. Когато не трябваше, блокираха необходимата на държавата ни шокова терапия, а днес изведнъж заговориха за други шокове. И по-точно за шоковото увеличение на заплатите в бюджетната сфера, което възнамерявали да приложат, ако им окажем доверието си при предстоящото гласуване. Бум, тряс – и хайде: всеки с 20% отгоре, да ходи честит и доволен, с издути джобове. Но това не е всичко, както обичат да дерат гърлата си водещите на телемаркетингови предавания. Гласувайте за нас, увещават ни факирите от улица “Позитано” и ще увеличаваме заплатите два пъти годишно, според инфлацията и ръста на Брутния вътрешен продукт.

Естествено, филиптотювските мустаци на представителя на МВФ за България – господин Ханс Фликеншийлд - тутакси настръхнаха от тези екстравагантни анонси. Човекът, все пак, разбира от икономика и му е ясно като две и две, че подобна авантюра би довела до катастрофални резултати. Виж, от друго той не разбира, не разбира от БСП, но пък кой ли нормален човек може да я разбере нея?

Първо социалистите ни сюрпризираха със заявката, че ако спечелят властта изобщо ще се откажат, едва ли не, от сътрудничеството на фонда и ще турят край на валутния борд. Сетне, когато отвсякъде им обърнаха внимание, че очевидно започват да се побъркват и да откачат, досущ като вълка от рекламата, обясниха, че не било съвсем така и всъщност нямало да късат с МВФ и да премахват валутния борд. Някой оптимист може и да си е помислил, че след това ще се кротнат, но сърце юнашко, както е широко известно, не трае – и ето, дойде новата сензация. БСП започна да рисува във въображението ни картини, как стои с огромен черпак пред един препълнен казан и щедро, от сърце, сипва всекиму тлъсти дажби, че и допълнително.

Как бе, джанъм, ще стане тази работа? И ако наистина сте решили да претворявате обещанията си в дела, дали изобщо ще остане някаква разходна част в бюджета на републиката, която да не е погълната от тези безумни увеличения, които ще въвеждате? Откъде тогава ще заделяте средства за образование, за инфраструктурни проекти, за армията и за всичко останало? С резерва какво ще стане тогава? Полудяхте ли!? Откачихте ли!? Или просто толкова сте се овълчили за властта, че сте склонни всичко да обещаете, само и само да се доберете до нея?

А с бизнесклимата какво ще се случи, след евентуалното ви шоково увеличение на заплатите? Работодателите как ще се почувстват... нали и те ще трябва някак да реагират, ако бюджетните заплати се устремят толкова рязко нагоре, колкото се каните... За тези хора, говоря, които създават работните места у нас и от чието укрепване имаме стратегически интерес. Същите, дето се безпокоим, че няма да са конкурентноспособни при вливането ни в общия европейска пазар... Е, след тази лява балтия не само че ще си останат неконкурентоспособни, ами и ще са благодарни, ако оцелеят! А чуждестранните инвеститори? Та нали тутакси ще се разпръснат със сърцераздирателни писъци и ще се постараят изобщо да забравят, че някъде под слънцето има една България!

Ама, видите ли, в Унгария било направено. Видим, разбира се. Само че освен две, видим и двеста. На този свят има Интернет, където всеки може да намери достатъчно информация за това, какви последствия имаше този щур експеримент в Унгария. Всичко изброено по-горе се случи, а беше гарнирано и от политико-финансова дестабилизация. Унгария, която – по добре известни причини - от самото начало е по-напред в реформите от нас, все още се отърсва от това, което я сполетя след шоковото повишаване на заплатите. А ние, дето сме по-назад в реформите от Унгария, дали изобщо ще можем да се отърсим...

То, наистина, това си е карма. Мине се не мине някакъв период от време и се налага да се отърсваме от навлечените ни от БСП беди, нещастия и катастрофи. Както и от самата БСП. Едва ли има смисъл да се посочват примери, те са живи в паметта на повечето българи, ако не и на всички. Убеден съм, че ако в резултат от пореден пристъп на електорална немарливост отново бутнем властта в ръцете на БСП, нещата ще се повторят в общи линии. Защото едно си червена баба знае, едно си бае.

Питам се, дали и някой друг, освен мен, не открива доза черен хумор и зле прикрита закана в обещанието, че при управление на БСП заплатите ще бъдат актуализирани два пъти годишно, съобразено включително с ИНФЛАЦИЯТА... Може и наистина да се наложи... и то не два пъти годишно, а поне два пъти месечно! Стига само БСП да се захване да си изпълнява обещанията, резултатът няма начин да закъснее.

Хора, осъзнайте се и стига сте дрънкали врели некипели! Истина е, че се задават избори. Разбираемо е, че много ви се иска да ги спечелите. Но всичко си има, или поне би било редно да си има, граници – евтиният популизъм – също.

Улавям се, че – докато слушам безумните предизборни анонси на БСП - може би за първи път се надявам, най-искрено и много силно при това, да се окаже, че политици ме гледат в очите и съзнателно ме лъжат. Благодарен ще бъда, ако се окаже така. Защото ако говорят истината и действително възнамеряват да опитат това, което обещават, спукана ни е работата, ако ще не с 20, а с 220% да се повишат заплатите в бюджетната сфера. Защото тогава може и да остане за пред хората някаква виртуална бюджетна сфера, но че бюджет няма да има, в това не можем да се съмняваме. И не са ни нужни предупрежденията на никакъв експерт от МВФ, за да проумеем защо. Те са нужни само на червените финансови шмекери, стига да си направят труда да ги чуят и да разчетат недвусмислените сигнали, които им се отправят.

Наистина, дано в този случай ПАК ДА НИ ЛЪЖАТ.

Жоро Георгиев