„Четох това в училище” е фраза, която се произнася с неприязън. Защо?

Искаш да четеш “Ангелинка”. Откриваш я в прашасъл, но луксозен за времето си том с творби на Елин Пелин. Със зелен маркер си отбелязваш по съдържанието кои трябва да прочетеш – очевидно си имал “лятно домашно” с набор от важни книги.

Точно до Елин Пелин откриваш книга на Съмърсет Моъм, най-добрият второстепенен писател в света. Книгата се казва “Горе във вилата”. Намерих я нашерена с подчертани пасажи на много страници.

Бързо си спомняш как мразил да четеш книгите, описани в “летните списъци”, които ни поднасяха от училище. Спомняш си как си искал да четеш Моъм (включително и удивително добрите предговори на Димитри Иванов), Фитцджералд, Флобер и Мопасан дори.

Неясно защо списъкът от летни четива, които всеки ученик трябва да прочете, будеше досадни гримаси. Май и сега е така. Репликата “Ооо, това съм го чел в училище” в повечето случаи означава “не ме занимавай с тази книга, благодаря”.

Но летни списъци със задължителни книги трябва да има. Както е навсякъде по света. И невинаги въпросът е какво точно има в тези списъци, защото – както казваше приятел – с Елин Пелин, Иван Вазов и т.н. не можеш да сбъркаш. Просто трябва да прочетеш всичко.

Онзи ден експертите в образователното министерство решиха от програмата за 7 клас да отпадне разказът “Ангелинка”. Експерт по български език и литература твърди, че Ангелика не се “възприемал еднозначно от всички седмокласници и от преподавателите им”. Затова трябва да се махне. Заедно с “Мамино детенце” на Любен Каравелов.

Чудесно. По принцип, не може да се приеме, че едно класическо произведение се приема зле. Ако е било поднесено зле, разбира се, ще се приеме зле. Ако слушаш някой, който говори за “Ангелинка” така, както го е правил преди 20 години и е наизустил някои гениални умозаключения, ще бъде скучно. Изпитната система също е виновна, защото учителите трябва да предадат определена информация на учениците, която после ще им помогне да получат отлични оценки.

Представете си друго – урок след голямото междучасие. И това: “душевни преживявания на едно обикновено селско сираче преди срещата му с първата любов”, “понесъл се на крилете на въображаемото, мечтаният дух на момчето търси, открива идеал за красота, хармония”, “блян и реалност се преплитат в едно”, “душата на читателя се потапя в един приказен свят на първото влюбване; свят, в който властват доброта, красота и любов.”

В резултат се получават следните бисери на седмокласници, писали за Ангелинка: “образът на Ангелинка е предвестник на еротичната литература в българското творчество”, “една от отличителните черти на малката Ангелинка била нейната бяла рокля”, “момчето бързало да донесе цветя за гостите и се уплашило, че ще намокри скъпите им дрехи с росата”.

Едва ли на пръстите на едната ръка могат да се преброят учители, които окуражават своите ученици да експериментират и да напишат модерни, разкрепостени есета по разказа “Ангелинка”. Но пък и да напишат, нали после проверяващите на изпита ще пишат слаби оценки на учениците.

Твърде е възможно и селекцията от книги, избрана за определен клас, да заварва децата в твърде ранна възраст. Честно казано, ако четеш „Слънце изгрява” на Хемингуей днес, възприемаш книгата по един различен начин. Като дете имаш друго впечатление. Може да станеш болен на тема корида и да гледаш в малките часове на нощта повторения по испански телевизии. И в онези години просто не си разбрал нищо от книгата.

Какво тогава трябва да се случи, за да може учениците да бъдат поне малко заинтересувани от литературата и вместо за прекарат три часа в facebook.com, да бъдат поне час с Елин Пелин?

За да представим “разкрепостено” може да се представи дадена литературна тематика, вчера решихме да се позабавляваме. За целта се свързахме с Елин Пелин, който се съгласи да даде първото интервю след смъртта си ексклузивно за нас:

Г-н Пелин, учудвате ли се, че някой все още ви помни след толкова години?

Елин Пелин: Малко се учудвам, името ми напоследък се свързва предимно с град Елин Пелин.

Ако това ви притеснява, да се обръщаме към вас с истинското ви име – Димитър Стоянов?

Елин Пелин: Няма проблем, момчета, Елин Пелин е добре.

Още приживе ви наричат певеца на българското село, какво смятате за това?

Елин Пелин: Днес за тази титла има доста кандидати, особено от средите на поп-фолка, не се радвам, че и те насочват прожектора на обществения интерес към селото. Но докато по мое време хората се притесняваха да си вземат печена тиква, днес дините на Галена се предлагат навсякъде.

Г-н Пелин, как ще коментирате отпадането от програмата за 7 клас на вашия разказ “Ангелинка” и замяната му с “По жътва”?

Елин Пелин: Според мен това е най-адекватната реакция на образователното министерство по повод Европейския доклад за напредъка на България. Преклонението пред красотата, идеалната любов, мечтите и желанието за единение, трябва да бъде сменено с тежката работа на браздата, дори това да коства част от добитъка. Така “Ангелинка” трябва да се смени с “По жътва”, където е представен трудът. Трудът като гаранция за оцеляване в Съюза, трудът като съзидателен акт.

Смятате ли, че с края на разказа си “По жътва”, в който казвате, че “полето празнуваше тъжен празник”, сте предсказали спирането на парите по САПАРД?

Елин Пелин: След като го приемате така, добре, макар че предсказанието за отношенията между България и Европейския съюз го направих още в Андрешко. Нали се сещате какво се случва с онзи, на когото му спират парите: “И като седна в каруцата, потъна в кожуха си и се разрида като дете. Но тъмнината не му отговори”.
Константин Вълков, Драгомир Симеонов/Дарк радио