През 1989 г Варна беше град като всеки друг в България. Сив, скучен и непривлекателен. Малцина днес помнят, но именно от преддесетоноемврийският период е например т. нар. „Дупка” в центъра на града. Като че ли ситуацията с детските градини е най-красноречивият пример за това как са решавани проблемите на варненци по време на социализъма. Голяма част от онези деца днес са възрастни мъже и жени, но сигурно помнят онези стари къщи, в които се помещаваха детските градини и ясли. Когато реституцията върна имотите на хората, се оказа, че на практика по Бай Тошово (на Тодор Живков & Тодор Стойчев) време почти нищо не е построено - просто са национализирали по–големите къщи и са ги правили на детски градини.

Горе – долу същата е историята и с Варненския археологически музей. Един прекрасен ден (3 март 1983) най-достолепната историческа сграда на Варна (т. нар. Девическа гимназия) спря да функционира като гимназия и се превърна в музей. Работещите в тази сграда и до днес разказват, че единствените некапещи радиатори са онези от царско време (става дума за царуването на дядото и бащата на Симеон Сакскобургготски). Няма да излъжем ако кажем, че с редки изключения всичко хубаво във Варна е построено или преди 9 септември 1944г. или след 10 ноември 1989г.



Изключенията са Аспаруховия мост, Двореца на културта и спорта, Фестивалния и конгресен център, оформлението на централния площад (онова от края 70-те години, а не днешното), квартал „Чайка” и тролейбусният транспорт. За времето си вероятно модерен е изглеждали и строения десетилетие и половина х-л „Черно море”. Факт е, че извън споменатите обекти никой вече не си спомня във Варна да се е случило нещо съществено по времето на социализма. А след като хората не си спомнят за нещо, то просто не е било важно.

Първите години след 10 ноември 1989г. се свързват с управлението на т.н. Временна управа на града и най –вече с кметуването на Христо Кирчев. Каквото и да говорят наследниците му, Кирчев спазваше основния постулат на дясната политика – изразходваше средствата на данъкоплатците пестеливо, избягваше заемите и се грижеше за инфраструктурата на града. Онези години бяха тежки за цялата страна. Бюджетът на община Варна беше между три пет пъти по-малък от днешния. И въпреки това община Варна беше единствената в страната, която изплащаше т.нар. безплатни лекарства. Тогава бяха положени основите на онази промяна, която днес прави Варна модерен град. Заслуга за това имат и кмета и екипа му, и частната инициатива на варненци.

Няколко факта от онова време:

На 22 март 1999г кметът Христо Кирчев заяви, че ”... около 20 000 семейства и още толкова отделни граждани ще бъдат подпомагани от общината през тази година. Платени са помощи на около 4000 безработни семейства, 11 000 инвалиди. 12 000 социално слаби получават еднократни помощи от общинския бюджет. Около 4500 майки са финансово подпомогнати от общинската администрация за отглеждането на децата си. За целта в общинския бюджет за 1999 година за социално подпомагане са предвидени 5,820 млрд. лева (неденоминирани). Над 100 процента е увеличена общинската субсидия за карти за транспорта на пенсионерите над 70 години, инвалидите и социално слабите ученици...”

На 23 юни 1999г. тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев обяви, че „...54 дни по-рано от предвидения срок ще приключи ремонтът на най-големия на Балканите мост – Аспаруховия. Общата стойност на ремонта на двете платна на дългото 2 км съоръжение е 3,5 млрд. лв (неденоминирани),... Общо 18,676 млрд. лв. (неденоминирани),.. ще бъдат инвестирани до края на годината за ремонт на транзитните пътища във Варненска област.” На същия ден вицепремиерът Бакърджиев откри и втория етап от водоснабдителната система на кв. Виница - обект, включен тогава в инвестиционната програма на правителството.

В края на пролетта (април-май) на 1999г. община Варна получи 12 милиарда лева (неденоминирани) целева субсидия от Министерството на финансите, с която бяха закупени чисто новите 33 автобуси (15 съчленени и 18 единични) марка “Мерцедес”. Последната такава субсидия за транспорта на Варна е била получена само … 10 години по-рано. Вследствие на този жест на Министерството на финансите, капиталът на общинската фирма “Градски транспорт” ЕООД скочи 4 пъти. Варненци и до ден днешен имат удоволствието да се возят на автобусите, закупени тогава.

В онези години бяха построени Хирургическия блок, 24-ри класното училище в кв. „Владислав Варненчик”(може би единственото ново в страната) и стартираха проектите по „Красива Варна”, които буквално обновиха центъра на града.

Ремонтът на двата големи булеварда в центъра на Варна – бул. “Сливница” и бул. “Мария Луиза” бяха заложени по проект “Красива България” още през 1998 година, също по времето, когато кмет на Община Варна бе Христо Кирчев. Именно тогава е официалният старт на проект “Красива България” в морския град.

В последствие благоустрояването на “Сливница”, наречена от варненци „Ларгото” продължава по проект “Красива България – 2” (юни 2001 - май 2002 г.) и “Красива България – 3” ( 2002г.)

Откриването на ларгото във Варна бе на 11 май 2002г. и лентата бе прерязана лично от президента Георги Първанов.

По времето на Кирчев в “Красива България” са включени общо 16 обекта. Чрез проекта се ремонтират Юнашкия салон, Матроския клуб, фасадите по булевардите “Княз Борис” и “Мария Луиза”, на ул. “Преслав”, озеленява се част от Морската градина. Тогава бюджетът на Варна е бил 800 000 лева за строителство и 80 000 за обучение, като 20 % осигурява Община Варна, а останалите 80 % - ПРООН към Европейския съюз. Данните сочат, че за този период във Варна са обучени около 300 души и е осигурена работа на 400 безработни за три месеца.

За сравнение през 2002 г. (вече по време на кметуването на Кирил Йорданов) по проект “Красива България” са включени 3 обекта с бюджет 550 000 лева за строителство и 18 000 лева за обучение. По проекта са обучени 60 души и са наети 270 безработни.

Преди да направим прехода към последните години, в които управлява настоящият кмет Кирил Йорданов, може би си заслужава да споменем още няколко факта от времето на Кирчев. По време на кметуването на Кирчев се изредиха двама председатели на Общинския съвет – Пламен Герасков (първия мандат) и Николай Стоянов (втория мандат). С Герасков Кирчев беше във война, със Стоянов си партнираха. За същото време се изредиха и двама областни управители- Кирил Йорданов (първия мандат) и Добрин Митев (втория мандат). С Йорданов отношенията бяха хладнопрезрителни, с Митев горещоубийствени.
Споменаването на тези отношения вероятно ще доведе до множество въпроси, обединени в два най-важни. А именно: Можеше ли двата мандата на Кирчев да бъдат още по- успешни? И имаше ли вариант десницата да запази властта във Варна? Все някога на Кирчев ще му се наложи да отговори честно на тези въпроси. Не да дрънка врели – некипели как бил спасявал СДС, защото ако зададем същите въпроси на Добрин Митев, вероятно и неговият отговор ще бъде ... същия. И той спасител на СДС- Варна ще се пише.

Когато му дойде времето, вероятно ще излезе и друга част от истината. И при Митев и при Кирчев работеха хора, които се опитваха да потушат тогавашния конфликт, прераснал в почти ритуално масово самоубийство. Специално Кирчев не просто спря тези разговори. Забрани ги! Толкова по въпроса за спасението на СДС!

Кирил Йорданов! Той е всичко това, което Кирчев не е! Може би най-добре ги описва следния пример: В ефира на варненска радиостанция Христо Кирчев се присмива на Кирил Йорданов, че видите ли Йорданов не бил спечелил нито една битка.” Отговорът: Кирил Йорданов войни не води!

Посоченият пример е наистина емблематичен. С годините властта на Кирил Йорданов растеше пропорционално на сумите, събирани и разходвани в бюджета на Община Варна. Ето как е нараствал общинския бюджет през годините: 2000г. - 59млн.лв., 2001г. - 63 500 000лв., 2002г. - 75 500 000 лева, 2003г. - 83 759 000 лева, 2004г. – 86 465 000 лв., 2005г. - 117 000 000, от които 15 000 облигационен заем. Разликата в общинския бюджет между 2004г. и 2005г. без облигационния заем е 16 000 000 лева.

След Жан Виденовата зима, икономиката на страната като цяло се стабилизира и това нямаше как да не се отрази на общинските финасни на такъв динамичен район. Кирил Йорданов вероятно е първият кмет на Варна (от времето на покойния Христо Тошков), който обърна специално внимание на онези детайли в архитектурния облик на Варна, които правят града толкова привлекателен. Много критики отнесе кмета за осветлението на централната част на града например. Имаше и подозрения за далавери, но в крайна сметка гледката днес си заслужава. Йорданов, за разлика от Кирчев, свободно борави със заеми и си позволява доста по мащабни проекти. По въпроса за целесъобразността на заемите се спори много, но рядко в спора са се намесвали специалисти.

Най -смилената критика на общинските финанси направи синия общински съветник и ректор на Икономическия университет проф. д-р ик. н. Калю Донев по време на местната кампания от 2003г. Тогава малцина обърнаха внимание на казаното от професор Донев. Дано не дойде ден, в който пак да си разказваме спомени, само че с ... горчивина в гласа. Между другото, Кирил Йорданов случи на промени в законодателството, облекчаващи общинския бюджет. По времето на Кирчев най-големите пера бяха здравеопазването и образованието. Със създаването на Здравната каса общината бе разтоварена значително от финансови ангажименти към тази сфера.

Кметуването на Йорданов вероятно ще се запомни с един много спорен обект - основният ремонт на централния градски площад. Днес, когато варненци се разхождат по него, все още могат да видят останките от старото покритие на главната варненска пешеходна улица (най-вече в района около т.нар. Дупка) и останките от новото покритие на главния варненски площад. Не е необходимо да си майстор-строител, за да отбележиш, че старото изглежда доста по –добре от ... новото. Кой насади кмета Йорданов на централния варненски площад, все още е много спорен въпрос. Тогавашният финансист на общината Димо Стоев отрече всякакво участие в този проект, а другите общински чиновници мълчат...



Разбира се, в кметуването на Кирил Йорданов има и много успехи. Иначе хората нямаше да го избират три пъти. В последната предизборна кампания (2007г.) Кирил Йорданов отчете ремонт на 1/3 от улиците, първи етап от пробива на булевардите "Цар Освободител" и "Левски", 700 нови паркоместа, одобрен предварителен проект за общ устройствен план на Варна (б.р. вече приет на последната сесия на ОС-Варна), административно обслужване на едно гише, система за улично видео наблюдение, ново осветление в междублоковите пространства, построени две нови детски градини с още 950 места, два спортни комплекса в морската градина и кв. "Аспарухово" и трети в паркова зона в кв. "Младост", нови 200 детски и спортни площадки, ремонт на сградите и подмяна на мебелите, дъските и осветлението в училищата, възстановени лекарски и стоматологични кабинети в общинските училища, пълно обновяване на Кукления театър, ремонти и апаратура за 8 млн. лв. за държавните и общинските болници и специализирани здравни заведения, нови автобуси и намаления за пенсионери, студенти и ученици, финансови помощи за болни и материално затруднени, 5 дневни центъра за социална интеграция и нови 8 социални услуги, автобуси с платформи за инвалидни колички, специални асансьори и подстъпи в подлези, административни сгради и улици, нови модерни спирки за градския транспорт и т.н, и т.н.



В крайна сметка днес, на Денят на Варна, сигурно още много и много неща могат да бъдат коментирани или предложени като алтернатива. На бъдещите кметове едва ли ще им е по–лесно, отколкото на сегашните, и със сигурност ще бъдат не по-малко обсъждани всички аспекти от личния и професионалния им живот. Факт е обаче, че Община Варна в сегашните си граници е малка като територия и много (дори прекалено) гъсто населена. С всяка изминала година все по–малко стават възможните промени в облика на града. Поддържането на инфраструктурата ще става все по–скъпо за данъкоплатците, а екологичните проблеми, свързани със сметосъбирането, сметоизвозването и депонирането на отпадъци, ще станат от първостепенно значение. Без сериозни разговори и партньорство с кметовете на съседните на Варна общини, е практически невъзможно да се говори за каквото и да било бъдеще на морската столица. От тази гледна точка по-консенсусния подход на сегашния кмет Кирил Йорданов и отказът му от излишни войни вероятно са по – добрия вариант. От друга страна няма как да не се признае, че Христо Кирчев защитаваше доста безкомпромисно интересите на Варна в най –тежките години на прехода и вероятно за времето си това е бил най-правилния подход.

Да се надяваме, че реалните (а не популистките) нужди на бъдещето ще наложат и новият варненски кмет. Дано не се налага той да е твърд и безкомпромисен и всички ние да живеем без притеснения, в обстановка на охолство и икономически просперитет. Понякога обаче бедите идват без предупреждение. Нямат обяснение, нито причина. Просто се стоварват и дано главата върху която се сгромолясат да е по – твърда.
Антон Луков