Повърхностното разглеждане на информацията за срамните връзки на един политик с негови отявлени политически опоненти, води до дежурната доза тъжен балкански хумор по адрес на жертвата.
Дали винаги нещата са толкова прости?
И елементарни за обяснение?
Всъщност, изобщо не е толкова лесно да се обяснят задълбочаващите се контакти на Христо Кирчев с местни партийни функционери на ДСБ.

Все повече се налага въпросът, който никой официално не смее да зададе - дали тези контакти се случват зад гърба на ръководството в София?
Това вече не е толкова сигурно.
Иначе няма как да си обясним непукизмът, с който хора като Севастиянов например, се въртят около Кирчев.
Самият Кирчев също го раздава недосегаем.
Изводите се налагат от само себе си! Трябва ли вече да говорим за стопляне на централно ниво на отношенията по линията СДС –ДСБ?
За чия сметка става това затопляне и на каква цена?

Излиза, че Варна за пореден път е жертва на нелеп политически експеримент.
Само че едно нещо трябва да е ясно! Във византийски град като нашият такова развитие на нещата заплашва и двете политически сили с вулкан от страсти и вътрешни противоречия. За никого не тайна, че първата крупна жертва на Костовизма като съзнателна политическа практика, беше някогашният син кмет на Варна Христо Кирчев.
Няма смисъл да се обяснява ситуацията със “стокхолмски” синдром!
Кирчев иска реабилитация във Варна!
Същото искат и хората на Костов.
Само че има проблем! Костовистите винаги са били циници. Никога не им е пукало какво правят, с кого го правят, как и защо. За тях важен е резултатът. На това те му викат прагматизъм, а всички останали го наричат с истинското му име - гьонсуратлък.

Поне до скоро Кирчев не беше такъв.
Възмущаваше се и от доносите и от жалките доносници, с които бъка в челните редици на ДСБ-Варна.
Казват, че смените в ръководството на СДС-Варна, станали след донос.
Кой ли го е написал?
И още само една подробност!
Много мъничка подробност.
Хората, които до последно бяха верни на синия варненски кмет Христо Кирчев, отнесоха не по-малко сопи от него самия.
И въпреки това никой не е тръгнал да се прегръща с бесните кучета на Иван Костов.
На никой не му трябва някаква измислена реабилитация - искането е за справедливост!

Със или без Кирчев това ще стане!

Антон Луков