Бидейки информирани хора, знаем, че по принцип мечтата като национален синдром, започва от Америка, сиреч САЩ. Терминът „Американска мечта” означава непознатата по нашите географски ширини възможност на всеки истински или случаен американец не само да стане милионер, но дори и Президент на Съединените американски щати! Фактът, че Обама в момента е президент, който ние като неамериканци, нямаме право да определяме като положителен или отрицателен, не ни спасява от разсъждения за това – какво означава една национална мечта! В случая – българската.

Стъпвайки върху гнилата повърхност на незначителните и значителни исторически факти, които боравят с мен, защото българската история не е изградена на факти, върху които да стъпват българите, а върху измислиците, по които стъпват левандурите на Благоев, Димитров, Живков, Станишев, би следвало да съм сигурен, че изконната Българска мечта е да сме част от Русия!

Мерси! Познавам Русия, и идеята да съм част от нея, ме кара да се чувствам като каторжник, като осъден на доживотка и на смърт, но в никакъв случай на живот…

Както и да е.
Мисълта ми ме води към още по-тежък въпрос.
Имат ли въобще Българите своя мечта?
Отговарям – нямат!

Българите нямат своя мечта, поради което нямат и свое бъдеще. Българите не оценяват това, което Бог им е дал, и го продават, не за жълти стотинки, за милиони евро, на съвремени Венециански търговци от Москва, Екатеринбург, и други мафиотски мегацентрове. Българите не обичат територията си, едно от най-красивите земни кътчета, и я продават на дребно и едро предимно на руски мафиоти и Московското правителство, моля проследете участта на Лонгоза, сиреч устието на Камчия в Черно море и териториятя оградена с бодлива тел и надписи :” Вход запрещен! Стреляется без предупреждения?”. Става дума за руски обект върху българска територия. Или не е върху българска?

Каква е, мамка му, българската мечта?
Българските мечти впрочем са поне две.
Едната е моята, на обезличения, ненужен на властимащите като интелект, но безценен като избирател вотопритежател, необразованият, очалгаросан, прост като тиква-цигулка, стигащ интелектуално до условно приложими на практика писмо и четмо, човечецът, на който държавните масмедии, (моля ви, не преставайте никога да четете „1984” на Джордж Оруел), та става дума за човечецът, на когото Мустакатият, който и да е Той, винаги говори, и му казва какво да прави. Моята мечта е и Негова мечта! „Той е мой и аз съм негов, без значение кой е – Димитров, Червенков, Югов, Тато, Луканов, Беров, Виденов, Доган, Симеон, Станишев, бат Бойко, или някой следващ Голям Брат!”

Другата, мъничката, никому ненужна освен отново на мен Българска мечта е, да се освободя от всички тях! Да го направя еднозначно, категорично, и за цял живот! Кому, освен на българската прокуратура е нужно да се докажие, че Доган е престъпник? Кому, освен на тотално преебаният от комунистите български народ е нужно да се докаже, че комунистите са престъпници?

Не знам за вас, на мен не ми е адски нужно!
Щото аз си отивам, но вие оставате. Оставате заедно с тях – тези, които превърнаха Българската мечта в съветска…

Обичам руснаците, но няма сила, която може да ме убеди да обичам Русия. Българин съм, и българин ще си умра, заедно с Българската мечта!
Мечтата да съм си аз! Въпреки Русия!
Белчо Дончев /tovae.to