“Няма нищо по естествено от това, един ден аз да се завърна в “Левски”. Аз ще се завърна у дома си, което не може да се каже за Георги Василев, защото той винаги е бил един наемник.” – веднага правя уговорката, че цитирам не точно, а по памет, едно сравнително скорошно изявление на Наско Сираков, направено по повод последните скандали, които разтресоха синия футболен клуб след загубата от “Родопа”.

Само феновете на “Левски” могат да кажат, дали Наско е прав или не е. Аз не съм в състояние да го сторя. На мен, обаче, самите думи ми направиха впечатление и тласнаха непретенциозните ми разсъждения в съвсем друга посока, доста неочаквана, признавам.

Неотдавна научихме новината, че Едвин Сугарев се е завърнал в Съюза на демократичните сили, който бе напуснал след отправени от него критики по адрес на лидера - госпожа Надежда Михайлова. И по-точно след острата реакция, която неговата позиция предизвика, особено от страна не на някого другиго, а именно на Иван Костов. Тогава, ако не ме лъже паметта, Иван Костов още веднъж потвърди, че винаги ще подкрепя Надежда. И обвини по изключително невъзпитан и грубиянски начин господин Сугарев, че “търгува с политическото тяло на СДС”. Ще оставя на специалистите да тълкуват, каква психо-кондиция трябва да има един човек и какви демони трябва да върлуват в подсъзнанието му, за да избере именно предпочетената в този случай от Иван Костов словесна конструкция : “търговия с политическото тяло...”.

Днес Иван Костов, който твърдеше, че винаги ще подкрепя Надежда, вече е напуснал СДС, разцепил е парламентарната група, в ход е и проектът му за разцепление на самата партия, като бъдат привлечени нейни членове и симпатизанти към новата му формация, която предстои да бъде учредена. Успоредно с това тече грубата му оплювателска кампания срещу легитимното ръководство на синята партия, която кампания засега е единственият материализиран съществен опит на него и неговия летящ цирк, да се сдобият с някаква по-ясна и по-ярка, лесно разпознаваема идентичност.

Пак днес Едвин Сугарев е отново в СДС. Нещо повече, той е отново в СДС, като може с чиста съвест да твърди, че по време на своето отсъствие не е нагрубил никого, не е допринесъл по никакъв съзнателен начин за разрушаване имиджа на тази партия, за нейното разединение. По време на това отсъствие той категорично отказа да участва в предложените му схеми, тъкмо напротив. Той дори се дистанцира от някои собствени инициативи, след като видя, че те ще бъдат опорочени и използвани за нелицеприятни и твърде съмнителни като обществена стойност цели.

Контрастът между тези две линии на поведение е очевиден. Това е контрастът между доброто възпитание и липсата на възпитание. Между морала и егоистичната самодостатъчност. Между искреността и лицемерието. Между лоялността и отсъствието дори на елементарна идея, какво всъщност означава това понятие.

Ако днес се опитаме да теоретизираме, какво всъщност се стреми да стори Иван Костов с “политическото тяло на СДС”, ще стигнем до твърде неприятни изводи. С нюанси на неприличност. Защото неговото не е дори търговия, то по-скоро напомня опит за изнасилване и блудство.

Затова няма нищо по-естествено от това, Едвин Сугарев да се завърне в СДС. Той се завръща у дома си. А Иван Костов, очевидно, винаги е бил просто един наемник. Още от времето, когато е искал пари за икономическите си съвети, в своята непретенциозна роля на волнонаемен експерт, случайно навъртал се около новосъздадения Съюз на демократичните сили. От времето, когато се нае да ръководи една създадена именно за да помага на СДС фондация, която сега, естествено, запазва лично за себе си. От времето, когато неискрено защитаваше Надежда срещу Едвин, като част от позиционните си машинации и без да си дава сметка, колко дребнав изглежда на фона на двамата, в чиито отношения се опита да се намеси. И днес, когато осъзнава, че няма да може повече да бъде първа цигулка и по тази причина напуска и хули политическата сила, дала му възможности, за които повечето хора могат само да мечтаят, той пак демонстрира поведението на наемник, който е повярвал, че е нещо повече от това, което е.

Днес самочувствието на наемника е достатъчно позакрепнало, за да си позволява той, вече съвсем явно, а не задкулисно, сам да си наема наемници. Очевидно е, че малко неща са по-естествени от това, той – в крайна сметка – да се окаже извън СДС. Може би само това, Едвин Сугарев да се завърне в него.

Странно нещо е българският футбол, щом една реплика на Наско Сираков е накарала някого да мисли за толкова странични от самия спорт неща.

Жоро Георгиев