Ако от ГЕРБ са очаквали да оредеят редиците на кандидат кметовете, то сметките им излизат. И… не излизат. Вярно е, че след всеки показен арест за всички останали политически сили става кошмарно трудно да намерят опоненти на “правилните” кандидати. Това вероятно е добрата новина за ГЕРБ.
Лошата е, че най-вероятно на стартовата права на местните избори ще се наредят не най-подходящите (които обикновено са и най-благоразумни, а често и най-подготвени), а онези, на които им стиска. Примери - колкото искаш. По една или друга причина, винаги се намират конкуренти, просото, защото и в политиката, като в природата, абсолютен вакуум е невъзможно да съществува. Основното достойнство на Борислав Ралчев през 1999г. на местните избори във Варна не беше фактът, че е един от най-успелите адвокати в страната, а че му стискаше, да се изправи срещу Добрин Митев.

Да не забравяме и за президентските избори. Кандидат за кмет, подкрепен от удачен кандидат за президент, може да се превърне в сериозно препятствие за властовите амбиции на ГЕРБ, навсякъде, където си мислят, че няма да имат проблеми. Включително в София, Пловдив, Варна и даже в Бургас.

Може да звучи странно, но по отношение на българската политика като цяло, дядо Фройд пак се оказва непоклатимо прав. Навсякъде по света десницата е символ на нормалното управление. Спазват се правилата и хората се радват не само на забележителен просперитет, но и на либерални свободи.
У нас все става обратното.
Именно ДСБ и ГЕРБ, които би трябвало да са най-дистанцирани от проявите на полицейщина, всъщност се заиграват най-брутално с ченгетата. И Иван Костов, когато беше премиер, и Бойко Борисов в наши дни, залагат на почти идентична практика – мачкат със сурови и безмилостни полицейски методи опонентите си. В същото време, и при двамата комплексът от ченгетата избива в почти маниакална подозрителност, водеща до ежедневно и ежечасно практикуване на единствения масов спорт в България – подслушване без препятствия.

На местно ниво ситуацията е още по-лоша. Тук прекалено често глупостта е безсрамно гола.
Особено “впечатляващо” е последното интервю на варненския ГЕРБ-лайтер Павел Димитров. И той, като Бойко Борисов, започна да дърдори в първо лице единствено число “…не изключвайте председателя на ОбС Николай Апостолов, продължавам да го наблюдавам много внимателно.”
Безспорният бисер обаче е “Варна има нужда от здрава ръка, защото тази община трябва да се стегне.”
Между другото, в известна степен Павел Димитров е прав. Варненските общинари имат сериозна нужда от натягане. Някой даже го очакват (натягането) с нетърпение, кършейки притеснено гъвкави китки. За тях, ако случайно ги подминат, драмата ще има измерения на антична трагедия, но това е друга тема.
Притеснителното тук е друго - откровената демонстрация на глупост от страна на първия варненски ГЕРБ-лайтер.

Страничният ефект от ПРЕнатягането е, че стават възможни НЕвъзможните коалции.
Още едно – две такива интервюта и Павел Димитров ще сплоти всички врагове на ГЕРБ в морската столица.
Резултатът! Ще приберат един в ареста, ще проснат друг на паважа, на трети децата ще уплашат…!
Ами после?

И още нещо! За сведение на Павел Димитров: точно “Гузните управници на Варна” от нищо не се страхуват!
Всеки знае защо – такива просто НЕ съществуват!
По нашите географски ширини политиците никога не са гузни – те са “невинни”!
Антон Луков