По случай 50-годишния юбилей на Българската национална телевизия, на 3 декември 2009 г. стартира кампанията „Българските събития на ХХ век”. Преди два дни зрителите определиха за най-значимото българско политическо събитие на XX век - 09.09.1944 г. с 24,29%.

На второ място, зрителският вот постави “Спасяването на българските евреи” с 22,03%. Независимостта на България от 1908 г. бе подредена трета с 13,87%.
Едва на четвърто място е 10.11.1989 г. - 8,56 %.

Няма грешка! Мнозинството българи наистина си обича 9-ти септември 1944 г.
Резултатът? Смайващ е!
В България правилен ход няма!
Представете си, например, някакви пари по проект на ЕС. За нещо,каквото и да е! Няма значение кой ги “усвоява” и дали иде реч за държавна или общинска институция, или частна фирма.
Колкото повече пари - толкова повече се краде!
Излиза, че спирането на “усвояването” води до реална икономия. Тоест, въпреки че звучи парадоксално – данъкоплатецът има по-голяма полза да бъде спряно “усвояването”, отколкото да бъде реализирано. Нещо като обратна формула на дядо Маркс – минус пари прим умножено по минус свършена работа - игрек е равно на генериране на печалба зет, чрез икономия от предотвратени кражби.
Предполага се (обаче не е сигурно), че даже и за изпечен български клептократ ще е трудно да открадне нещо, което … не се е случило.

На практика в България, най-чиста е логиката, която се основава на абсолютното нищо – НЕправене!

Някои стигат даже по-далеч. Обосновават логиката на чистото нищо - НЕправене философски, изпълвайки със съдържание понятието … слуги на народа!
Цялата им философска вселена се изчерпва с три думи - ние сме “по-малкото зло”.
Въпреки че никой не знае, кое, аджеба, е по-малкото зло. Не го е виждал, не го е пипвал, не го е чувал!
Още по-малко някой знае, защо “по-малкото зло” е по-малко от “голямото зло”.

Този номер с “по-малкото зло”, едно време бай Тодор го беше кръстил “малката правда”.
Така, правешкият тъпанар доеше народа и си кривеше пролетарския каскет има – няма 35 години.
Днес, даже паметник му издигнаха! На него и на “малката му правда”!

Какво да се прави? Всяко поколение в България има право на своя глупост! И на свой 9-ти септември! Ако беше жив другарят Тодор, щеше се изсмее с дебелашкия си смях и да поздрави връстниците на демокрацията с “Да ви е честит изборът на най-значимото българско политическо събитие за XX век! Тази година за XX век, догодина за XXI век Ха-ха-ха!”.

Оказва се, че България наистина е уникална страна. Каквото и да напишеш, все е вярно. И за низостта на политическите страсти, и за примитивната алчност на неизтребимата местна клептокрация, и за генетичната уникалност на електората, помагаща му да оцелява, въпреки АЕЦ-електрификацията, ПРО-съветската власт и патологичния кретенизъм на българските политици.

Уау! Направо не е за вярване! Без да искам открих основния закон на българската политика!

А бе, направо “Голямата Правда” открих!
За всяка длъжност в България ще се намери тъпанар и за всеки тъпанар има електорат (на някои места ги избират даже по няколко пъти).

Антон Луков

*карикатура: Тодор Цонев