Продължение...

---

Тук, докато се опитвам сам на себе си да обясня тази неприятна каша, в която една странна група от малцина се опитват да въвлекат всички нас, логически стигам до една словесна конструкция, която винаги съм отхвърлял, но която – ако трябва да сложа ръка на сърцето си – като че ли не съществува съвсем нерезонно. Това е словосъчетанието “политическа класа”.

В България май няма случай (ако не смятаме един-двама, принудително драснали зад граница), в който човек, нагазил по-дълбоко в политическата игра, в един момент да се е отказал от нея и да се е завърнал пълноценно към първоначалното си призвание. Някогашни инженери за нищо на света не са готови пак да станат инженери, след известен престой в зоната на активната политика. Нито някогашни лингвисти, прависти, зоолози, лекари (макар че в тази гилдия, в лицето на един талантлив гинеколог, май скоро ще имаме и обнадеждаващо, приятно и достойно за уважение варненско изключение), журналисти, асистенти по икономика или крупиета. В най-добрия случай те продължават да се занимават и с основната си професия или дейност, но винаги с един крак остават в другата игра – кой на изчакване, да попадне на сгодния момент, кой активно, кой в мрежата на безсмислени и безперспективни завери.

Някогашните видни седесари Христо Бисеров, наричан навремето със страхопочитание още ”Сивия кардинал” и Йордан Цонев, масово известен преди години, без страхопочитание, освен – може би – в определени кръгове в Пазарджик - и като “Данчо Ментата” , днес са отново кандидати да представляват народа, но от листи на... ДПС.

Един изключителен и всепризнат учен и родолюбец, потомък на род, на който България дължи много, в лицето на господин Берон, след като гастролира в “хиляди” измислени и недомислени формации, в опитите си да се върне в реалната политическа игра, днес виждаме, в края на краищата, преквалифициран от някогашен лидер на СДС в подгласник на... Волен Сидеров. При това след като вече беше бил такъв и на Жорж Ганчев.

Едновремешен “син” кмет на Стара Загора, заемал позицията на висш български дипломат в държавата Израел и довчерашен “седесар” като г-н Цанко Яблански, в рамките на броени часове смени политическата си принадлежност, след като видя, че не попада по задоволителен за него начин в сините листи, а вместо това реши, че мястото му е като втори в жълт списък.

Да не говорим за някогашните “първи съратници” на Ахмед Доган, които “изведнъж” прозряха неговата недемократичност и започнаха игра на своя сметка, като в случая с Осман Октай стигнаха от гравитиране към “по-десния” Костов до акостиране при “по-левия” Александър Томов, който пък в един етап от бурното си политическо развитие бе познат и под прозвището “Добрият вълк Лупи”.

Мнозина специалисти и политици ни повтарят през последните години: “Понятията дясно и ляво са “размити” и “демодирани”. ТОВА НЕ Е ИСТИНА!!! Размита и демодирана е само нискокачествената биологична маса, която умира от кеф, когато бъде наричана “политическа класа”. Размити, несъстоятелни и излишни са всички тези, които вече не могат да си представят, че е възможно да съществуват извън зоната на активната политическа игра. Част от тях наистина са си въобразили, че участието в тази зона им се “полага”, друга част е поела ангажименти, които трябва да изплати тепърва, трета част е принудена да охранява това, което вече е постигнала за себе си. Може би има и една четвърта част, която се състои от идеалисти, но това е сегментът, където се отбелязва най-голямото и внушително текучество. Без да ги делим на части – всички те започнаха да говорят на свой собствен, различен от българския, език, да се разбират помежду си понякога дори и без думи, даже и без намигване. Когато дойдат избори, те започват да смятат и изчисляват, но не с цифри и числа, а с хора, които си нямат понятие, че някой ги използва вместо цифри и числа. Затова, обикновено, накрая сметките им излизат грешни.

Не съм сигурен, че една мажоритарна система за избиране на народни представители непременно и изцяло ще промени всичко това. Но съм убеден, че тя ще бъде крачка в правилната посока. Ала... това, както обикновено, ще остане да бъде решено от.... следващото “пропорционално” избрано Народно събрание.

Жоро Георгиев