Освен всичко друго, дебатите и публичните медийни изяви показват няколко много важни и очевидно взаимно свързани характеристики на отделните кандидати за кмет на Варна. По време на среща хората с добро възпитание се… поздравяват. Почти всички го правят, защото за никого не е тайна, че всеки се познава с всеки от години. Единственият, който гледа като разсърдено детенце, на което другите се опитват да вземат играчката, е Кирил Йорданов. Той се изнизва от дебатите така, както идва – тихомълком. Почитателите му са убедени, че той е добре възпитан, но хората, които по неволя имат преки впечатления от него, вече не са. Още повече, че - откровено казано - живеем в свободна държава (все още) и всеки има възможност да си избива комплексите както намери за добре. Йорданов просто не е изключение по нашите географски ширини.

На пръв поглед това са маловажни неща.
Обаче! Една от любимите пропагандни тези, пробутвана със завиден ентусиазъм, е, че Йорданов е едва ли не незаменим. Фин човек, аристократ, представителен и т.н. Нещо като вариант на приказката за добрия цар и лошите боляри. Втората теза, която напоследък натрапчиво се лансира, е как всички останали кандидати за кмет на Варна по един или друг начин са се разбрали. Тук вариациите са от “всички са се разбрали с Йорданов”, до “всички играят срещу Йорданов”.
Нито едното е вярно, нито другото!

Животът винаги е по-богат от фантазията на журналистите.
Който има желание, винаги може да представи едно просто ръкостискане като сериозна политическа сделка и винаги ще си затвори очите за очевадната липса на елементарно възпитание при друг.

В края на краищата, въпросът за гледните точки винаги е получавал различен отговор.
Изборите ще минат и ще заминат. Всеки ще има възможност да покаже какви позиции ще отстоява и доколко твърдо ще държи на мнението си.

Важно е друго! В нормалния свят хората се поздравяват. Говорят си. Общуват.
Всъщност, когато хората спрат да си говорят…, тогава става страшно.
Това ще означава, че шизофренията окончателно е победила в нашето и без това озверяло общество.

По-добре да говорим с човекa до нас, отколкото... със себе си.
Онези, които пробутват евтина агресия, не са завиждане. Те са достойни по-скоро за съжаление.
Самотата ражда чудовища. Не им се сърдете.
Принудени са всеки божи ден да живеят с тях.