От два дни цяла плеяда от български професори по медицина, спасили хиляди човешки животи, направили значими открития в световен мащаб, със златни ръце, уникална квалификация, знания и мъдрост… са принудени да се оправдават.
Някой даже го направиха в националният ефир.
Отвратително е. И унизително!
Тези хора бяха публично обвинени от българския премиер, че взимали по 50 000 лева заплати.
Сега се обясняват.

Затова, че са… най-добрите! Сричат безпомощно, смазани от черната министерска неблагодарност.
Като PR-ход, тези “обвинения”, може и да успешен.
Неграмотниците вероятно са във възторг.
Те, за съжаление, винаги са били мнозинство. От гласоподавателите!
“Достойни” потомци на онези българи, бесили по дърветата по-умните си сънародници, за да си говорят с Тангра.

Министърката, която отговаря за здравеопазването, може да е доволна. Премиерът - още повече.
В края на краищата професорите са една мъничка прашинка - няколко десетки старци, отдадени на наука и самота.
Имам честта да познавам част от тези лекари – аристократи на духа.
Те са национално богатство в най-чистия смисъл на тази дума. Всъщност, всички лекари, които познавам, са готини хора.
Без изключение.

Не ги унижавайте. Между техните пари, изкарани с честен труд, и тези на техните обвинители от българското правителство има разлика от един вагон книги (плюс само още една книга – “Винету”).
Антон Луков