Коалиция. Конфликт. Преврат. Контрапреврат. Вражда. Това са политическите състояния, през които само за няколко месеца премина град Пловдив. Скандалите не са нещо необичайно за българската действителност. И в този смисъл обратите на пловдивска сцена сигурно изглеждат като повторение на стар черно-бял филм. И все пак под тепетата се случи нещо, което може да се окаже симптоматично не толкова като реалност днес, а като някаква проекция в бъдещето.

След разтрогнатата коалиция ГЕРБ-ВМРО на местна почва Бойко Борисов и Красимир Каракачанов хвърлиха доста усилия, за да възстановят диалога помежду си. Въпреки това разривът се оказа необратим. Онова, което наблюдаваме днес, е интересно не с избора на представител на ВМРО за председател на общинския съвет, а с партиите, които застанаха зад този избор. Това са ВМРО, “Атака”, БСП, СДС, ССД. Подобна конфигурация би била немислима, ако тя би била построена върху идейни принципи.

Какво обединява в очите на хората БСП, СДС и ССД, например? Или какво събира ВМРО и “Атака” с ДПС? Или БСП и “Атака”?

Каквито и комбинации да се изследват, те изглеждат лишени от политическа легитимност. Досегашното публично говорене на тези партии изключва коалиционни комбинации помежду им. Тогава остава нещо друго. И то – по всяка вероятност – е под повърхността на видимите интереси.

Какво събира политически несъвместимости в толкова изненадваща обща формула? Икономически апетити? Лични приятелства и лична неприязън? Или може би нещо, което си е чисто пловдивски феномен?

Каквато и да е причината, националните политически последици ще бъдат огромни. Първо Пловдив показа, че за никакви устойчиви опозиционни триумвирати не може да става дума. СДС, които в общата бройка с ГЕРБ с ДСБ участваха в подписката срещу правителството, в Пловдив застават зад БСП. “Атака”, която бе назована лично от премиера Станишев като елемент от “антибългарски опозиционен триумвират” заедно с ДСБ и ГЕБР, в Пловдив също застава зад БСП.

Защо е важно да се откроява БСП, след като тя е само една от партиите, участвала в поредния преврат? Причината е, че в имиджов план от новото преподреждане на сините в Пловдив най-много печелят социалистите.

Както медиите пишат и коментират, БСП се завръща във властта в Пловдив за първи път от 19 години насам. Възможно ли е този местен обрат да се е случил без знанието на националните ръководства на партиите? Едва ли – е предпазливият отговор. Категорично не – е откровеният.

Пловдив е лакмус за политически настроения и за лоялност. Случилото се там означава, че и на национално равнище е възможно някакви конкретни интереси да се окажат по-важни от стратегически обещания и ангажименти. Идеята за бъдещо дясно центристко управление на страната или за някаква по-широка опозиционна формула с участието на други партии извън формата на ЕНП е сериозно подкопана. И то по начин, който не просто прави възстановяването на доверие много трудно, а поставя въпроса има ли изобщо смисъл от пореден опит за възстановяване на доверие.

В политиката има нещо, което се нарича инерция на събитията. Не е изключено, увлечени от инерцията на обратите, партиите да са стигнали до там, че играта им да се е оказала по-силна от тяхната логика. Понякога се случват и такива неща, но и те си имат цена.

Цената на пловдивския обрат е подкопаното очакване за възможно по-стабилно и обхватно опозиционно партньорство. Впрочем това, което стана под тепетата, доказва само едно единствно политическо намерение сред десните – да участват самостоятелно на изборите. А при самостоятелни участия резултатът ще бъде драматичен по критерия “нова алтернатива” и “дясна традиция”.
Георги Коритаров
Vsekiden.com