- Г-н Радонов, кои фактори наложиха изключването Ви от СДС?
- Първо изключване няма, защото органа, който го извърши няма такива прерогативи и функции по устав. Но това е твърде дребно, за да го коментирам и няма да занимавам българската общественост с дребнотемия и тесногръдия. На трето място най-добре е този въпрос да го зададете на хората, които се опитаха да ме изключат.

- Кои са тези хора? Кажете конкретни имена.
- Това е г-н Мартин Димитров и кликата на Иван Костов в СДС.

- Не мога да не Ви попитам и най-задавания въпрос - кой е легитимният председател на СДС?
- Според регистрацията в Софийски градски съд легитимният председател на СДС е Пламен Юруков.

- А какво следва от тук нататък? Всички тези скандали няма ли да попречат на „Синята коалиция”?
- На „Синята коалиция” тези неща няма да й попречат, защото тя и без това си пречи сама. Както се вижда нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено. Лексиката, начина на излазяване, начина на действие, инструментариума, похватите са неща, които характеризират перестройно-преходната система в България. Един от нейните лидери е г-н Иван Костов. Напрактика ако „Синята коалиция” се беше разширила и станало едно широко дясно обединение, каквото ние искахме и работим вече повече от година и половина върху тази тематика, тя наистина щеше да бъде сериозна алтернатива на днешното управление. Но както се видя с тези действия, които се случиха в последните два месеца, тя напрактика се превърна в КОИК (Коалиция за отцеляването на Иван Костов) и не предлага никаква алтернатива пред дясно мислещите и дясно ориентирани хора в България за пореден път.

Такъв беше и случаят с г-н Неделчо Беронов, който е един блестящ юрист, изключително ерудиран човек, но кухината на самата схема, липсана на енергия, липсата на послания, чувството за нагласеност, за да може Първанов да спечели от страна на Иван Костов... Спомняте си „чаените церемонии”, които се влачиха по няколко месеца. Всичко беше една пародия и сега отново се случва същата работа. Вместо да има широко дясно обединение, което да предлага алтернатива.

- А коя според Вас е алтернативата?
- Според нас алтернативата е ако СДС успее да събере доказали в управление, в политически действия партии като ВМРО, като ЗМС, Новото време. Тогава и ДСБ щеще да бъде полезна. Все пак в там има не малко хора, които имат необходимия опит и ресурс и могат да бъдат полезни за България.

- Да разбирам ли, че говорите за евентуална бъдеща коалиция с Напред и Новото време?
- Тази коалиция беше факт. За съжаление едно фамозно решение на Върховния административен съд лиши създаването на политическа група около СДС с названието „Напред СДС” или „СДС Напред”, в която тези изброени партии бяха готови да се включат и да работят заедно. Фактически „Синята коалиция” и другите по-горе изброени партии трябваше да направят една сериозна алтернатавиа, която още на европейските избори на 7 юни да даде резултат.

Всичко това са следствия на един дълбок проблем в българското общество. Там в последните 20 години се случиха много сериозни промени. То вече не е комунистическо, даже и не е посткомунистическо, то не е на държавна, общинска и текезесарска собственост. Вече има налагаща се и утвърждаваща се частна собственост с пазарно стопанство и я няма плановата икономика. Хората се променят, променя се и ценностната система. Фактически обществените отношения вече са от съвсем друг характер и са много различни от времето на перестройката и прехода. Тези нови обществени отношения се характеризират с нова проблематика. Перестроечно-преходната схема не разполага нито с лидери адекватно да решат тези проблеми, нито лидери, които могат да предложат техника, технология, инструментариум за тяхното решаване. Те просто отдавна са надживели собствената си полезност. България се нуждае от нови лидери и политическа система, която адекватно да решава тези проблеми. Най-малкото България трябва да има цели. Никой от тези хора и партии до момента не е поставил цели пред България и българската нация как държавата ще се развива през следващите 15,20, 50 – 100 години.

Трябва да се трасира един сериозен път. Аз мога да направя един сериозен паралел с управлението на Стамболов преди повече от 110 години. Той поставя целта за няколко години България да бъде №1 на Балканите. Тя наистина става най-силната икономически държава и издържа три войни без да усети някакъв проблем. България е била необорим регионален политически фактор и всички велики сили са се съобразявали с нея. Това трябва да бъде задача и на съвременните български политици. Тогава когато се говори за България, за българската нация и за целите няма да има това излишно разделение и догматизиране от прехода. Българската нация в момента е разделена и по етноси, и по религии, даже и самите религии са вътрешно разцепени. Разцепени са и политически, и по чингеджийски – всякак. Това е излишно разделение. Просто България трябва да създаде условия, на своите предприемчиви хора, за да могат да изтеглят нейната каруца напред и да бъде №1 сила в региона за няколко години напред.

- Да, но всички тези проблеми водят до отрицателен резултат за СДС.
- За отрицателен резултат за СДС е трудно да се говори. СДС за първи път от 20 години насам, благодарение на жалбите на Мартин Димитров и Иван Костов, няма да участва на тези избори. Това, че кликата на Мартин Димитров участва като присъдружна схема на Иван Костов в „Синята коалиция” не значи, че СДС участва там.

- Как виждате българската конфигурация в бъдещият Европейски парламент?
- Аз не искам да правя прогнози за следващия Европейски парламент, но си мисля, че като цяло България ще загуби от представителството си там.

- Защо?
- Защото никой не разбра каква работа са свършили досегашните 18 евродепутата. Мисля, че и със следващите ще се случи така. Как след като липсва голяма национална цел, каква цел ще реализират представителите на различните партии в Европарламента. Да не говорим за подготвеност, за адекватност. Проблемите на България са в България и трябва да бъдат разлешени тук.

- А тогава как виждате спектърът от политически партии в следващия национален парламент?
- На първо четене мога да кажа, че спектъра на следващия български парламент ще е доста шарен и доста трудно ще се излъчи правителство. В момента всяка една партия, включително и журналистите казват „Вие с кого няма да се коалирате?”. Всичко това се случва във време, в което България влиза в една от най-тежките кризи, която се отразява много жестоко върху хората. В същото време всички излизат и казват с кого няма да се коалират. Това е абсурд. Напротив. Ти трябва да си готов на коалиция на принципна основа дори и с Дявола, за да помогнеш на българския народ и нация. Естественото е да се търси положителния подход и да се заявява „Ние ще се коалираме с всеки, който е максимално близко до нашите цели и задачи, до нашия възглед за преодоляване на кризата, за образование, за здравеопазване, за условия за развитието на икономиката и т. нат.”.

От самосебе си отпада въпросът за БСП и ДПС, защото ми е трудно да си представя, че те могат да бъдат толкова близко до нашите цели и задачи. Не казвам, че е невъзможно, но ми е трудно да си го представя. Не могат да се отричат политически субекти, на които все пак част от българския народ им вярва. Не можеш да кажеш на тази част на българския народ „Аз не им вярвам”. Според мен вече така трябва да се прави политика. Мина времето на лозунгите „Долу”, „Горе”. Те не раждат добри неща за България и ни разделят повече. Омразата, алчността, завистта вече избояха изключително силно. Едни такива емоции после се преодоляват с поколения. Много лесно се създава омраза, много трудно се преодолява. 
Ася Делчева