В последно време цената на петрола на политическата борса у нас взе рязко да пада. Вероятно поради последните данни за предполагаемите увеличени запаси от суровината в БСП. За сметка на това сериозно взе да нараства нихилизмът като контрапункт на спада в доверието на политическата система като цяло. Безспорно публикацията в иракския в. "Ал Мада" вече започна да играе своята отрезвяваща роля на българската политическа софра. Тя постави с нова сила въпроса за финансирането на партиите, прозрачността на парите, необходимостта от законови промени. Трябваше да се случи наистина нещо "международно". И то се случи.

Сега политиците с отвратително двуличие се тюхкат, че в закона имало възможност за получаване на анонимни дарения, като че ли досега не го знаеха. Не само го знаеха, но и се възползваха от него. Върху главите и на сините, и на червените трябваше да се стовари по един разтърсващ скандал, за да разберат колко силно са кривнали от демократичния път. Наред с тези оздравителни процеси хапчето на "Ал Мада" предизвика и някои съпътстващи метастази, които сериозно заплашват оздравителните процеси. Още от самото начало в реакциите на повечето политически сили започна да се прокрадва внушението, че твърденията на иракския вестник (ако са верни) са петно не само върху БСП, но и върху страната ни като цяло.

Надежда Михайлова недвусмислено заяви, че скандалът е много голямо петно за авторитета на България. Подобно становище зае и Александър Томов. И в НДСВ приеха, че скандалът засяга цялата страна. В резултат, уви, естествено възникна и въпросът: "Няма ли този скандал да попречи на членството ни в НАТО и преговорния процес с ЕС?" Да ме прощават всички защитници на тази теза, но това си е чист нихилизъм. Откъде накъде скандалът с петрола и БСП засяга имиджа на България? Член първи бе махнат още с конституцията от 1991 г. и е нелепо, кажем ли БСП, да разбираме България и обратното. А тъкмо това ни се внушава. В списъка на "Ал Мада" пише "БСП", не пише "България". Да не говорим за десетките други държави, които бяха замесени и доколкото ми е известно никой не постави под съмнение тяхната демократичност. Отличен пример как проблемът около БСП несправедливо се прехвърля и върху други структури бе реакцията на бизнеса. Обявените български фирми, търгували законно и почтено с Ирак по схемата "Петрол срещу храни", публично трябваше да предупреждават да не бъдат намесвани в подобни скандали тъкмо заради създалото се внушение, че едва ли не всеки, докоснал се до Ирак, е престъпник и че скандалът засяга страната ни като цяло.

Получава се уникален парадокс: вместо нашите политици да направят всичко възможно скандалът да не засегне името и авторитета на България, а да бъде представен като проблем на една партия за конкретен период, те правят тъкмо обратното - пренасят мазното петролно петно върху името на отечеството. В името на дребните си политически цели - колкото се може по-мащабно и по-скандално да бъде ударен политическият противник. Наложи се дори известният със своята критичност Брус Джаксън да ни успокоява, че скандалът няма да се отрази на евроатлантическия ни път. "Общото мнение е, че България е била последователна в заеманата от нея правилна позиция, а тя е безукорна. Затова целият този скандал няма много голямо значение дори и да е имало една или две развалени ябълки... Това по никакъв начин не променя заеманата от страната ви позиция" - съобщава той в специално интервю по Дарик радио. С което ясно и недвусмислено разделя партийния скандал от политиката на страната ни. Докато самите българи правим точно обратното! На другия полюс в целия този скандал е опитът на самата БСП да избяга от проблема с петролното финансиране и връзките с един компрометиран режим.

Тук дори не става дума за повтаряното до болка подозрение, че с решението в Хисаря за вот на недоверие и предсрочни парламентарни избори левицата иска да отклони вниманието си от скандала. По едно и също време лидерът на социалистите Сергей Станишев и един член на ВС на БСП, изразяващ лично мнение, призоваха към пречистване или по-точно към освобождаването от клиентелизма и кариеристите. Междувременно ще се върви към избори. Пак с поглед към изборите се иска чистене на Авгиевите обори и изхвърляне на търговците от храма. В похода срещу клиентелата се долавят внушения, точно обратните на възмутителните опити да се очерни България, описани по-горе. Тук се прави опит да бъде запазено името на БСП, като се посочат конкретните виновници. Нещо като "Партията е права, дори когато съгреши". Точно такава беше философията и по Живково време. Линията на партията е вярна, изкривяват я отделни нейни членове. И по тази логика дори да бъдат разкрити участници в далаверите с петрол, близки до БСП, те ще трябва да операт пешкира, а партията като цяло да остане безгрешна. Но тъкмо партията е онази система, която създава условията и благоприятната среда за виреене на клиентелата, на патрициите и търговията в храма. Тъкмо тя е създала онези предпоставки, позволили дейността на близки до трите букви приятелски кръгове и съзвездия.

Кое е общото в двата противоположни примера? Че и в двата случая тъкмо БСП е партията, която трябва да поеме вината и отговорността, ако се докаже незаконната търговия петрол срещу съвест. В единия случай за да не се прехвърля слабоумно част от тази вина на България. Във втория - защото чистенето от клиентелата, колкото и благородно да звучи, ще бъде пак козметичен грим. Ако социалистите са искрени в желанието си за промяна, трябва да променят механизмите за недопускане на тази клиентела, а не вечно да се чистят от нея. И поне веднъж да поемат вината. Между другото, въпросът е, като изгоним патрициите, кой идва...?
Евгени Петров
в-к “Стнадарт”, 12 февруари 2004г.