Рязкото изостряне на саудитско-иранските отношения не доведе до ръст на петролните котировки. Събитията в зоната на Персийския залив май са загубили ценообразуващата си функция.
Ако в бързо променящия се свят сляпо следваме традициите, може да направим сериозна грешка. Именно това се случи със спекулантите, които все още мислят с традиционните стереотипи, според които всеки конфликт в региона на Персийския залив директно води до автоматично покачване на стойността на нефта. Под впечатлението на рязко изострилите се отношения между Саудитска Арабия и Иран тези търговци решиха в първия работен ден на 2016 да заложат на повишение... и претърпяха фиаско.
Саудитско-иранският конфликт не повлия на ценовите равнища
Графиката с котировките за 4 януари е доста поучителна в този контекст. В раните часове на деня заради лошите макроикономически данни на Китай петролът леко поевтиня, но след това започна стремително да се покачва – на пазара започна очевидна игра, залагаща на покачването, в резултат на която европейският сорт „Брент“ поскъпна с над 4% и плътно се доближи до нивото от 39 долара за барел.
Но на това ниво спекулативната атака издъхна, и цените – на графиката това се вижда отчетливо – още по-стремително тръгнаха надолу. В резултат в края на деня котировките даже бяха на малък минус, фактически те се върнаха там, където бяха през последния ден на 2015 г. Такива те останаха и през целия вчерашен ден, 5 януари.
С други думи, плашещите със своите възможни последици близкоизточни събития – екзекуцията на шиитския проповедник в Саудитска Арабия, атаката срещу саудитското посолство в Техеран, скъсването на дипломатическите отношения на редица арабски сунитски страни с Иран, масовите демонстрации и изключително войнствената риторика от двете страни – по същество не оказаха никакво влияние на световните цени на петрола. Цената на „Брент“ както си беше в средата декември около 37 долара, така и си остана през тези първи дни на Новата 2016 години. Дори и след като по това време държавите от Персийския залив се оказаха на ръба на голяма война.
Защо спекулативната атака от 4 януари не успя?
Толкова равнодушна реакция на петролния пазар въобще не е традиционна. Тя показва колко силно се е променил света за броени години – и как той сега напълно по нов начин оценява ролята на Близкия изток в глобалното енергийно снабдяване. Съвсем до неотдавна, в края на 20 век и първите години от новия 21 век, всеки конфликт в зоната на Персийския залив внушаваше страх на пазарите, отбелязва Андрей Гурков от ДВ.

Та нали всяко прекъсване на добива или транспортирането на петрол в този регион може да доведе до енергиен глад в САЩ, от което без съмнение би пострадала цялата световна икономика. Този страх позволяваше на търговците да залагат в световните цени на петрола надценка за риск и при първите дори и най-малки сътресения да натискат цените нагоре.
Събитията в Близкия изток загубиха ценообразуващата си функция
Шистовата революция в най-кратки сроковете унищожи тази стабилна схема. Днес най-голямата икономика в света, американската, повече не зависи от близкоизточния петрол, тя фактически стана енергийно самодостатъчна, нещо повече – САЩ отново изнасят петрол. В резултат на политическите събития в региона на Персийския залив загубиха своята ценообразуваща функция.
Днес котировките се определят от класически икономически параметри – търсене и предлагане. На 4 януари спекулативната игра, залагаща на поскъпването, не успя, защото първоначално от Китай, а след това и от САЩ дойдоха разочароващи макроикономически данни, сочещи вероятното свиване на търсенето при запазващ се излишък от предлагане.
Така че в саудитската столица Рияд направиха голяма грешка, предполагайки /или надявайки се/, че съзнателното нагнетяване на напрежение в региона ще доведе до толкова желания от Саудитска Арабия ръст на петролните цени. В момента нефтът явно не иска да поскъпва.

Това е лоша новина за всички големи износители на енергоносители, включително и за Русия, но това е добра новина за европейците, а също така за американците, сред които потребителите на енергия са много повече, отколкото тези, които са свързани с нейното производство. А и за китайците ниските цени са доста изгодни, на КНР й предстои да се приспособи към сериозно забавяне на икономическото развитие. В тази ситуация скъпите енергийни ресурси въобще на се изгодни.
Естествено, ако нещата в Персийския залив стигнат до въоръжени действия и разрушения на петролната промишленост, цените ще се повишат. Но дори и в този случай тяхното удвояване или дори утрояване /необходимо за връщането към нивата от началото на 2014/ изглежда малко вероятно. Защото след като петролът поскъпне, американските компании веднага ще разширят добива му от шистовите находища в САЩ. /БГНЕС