- Г-н Данев, като секретар на градския комитет на БКП през 1989г. бяхте ли в течение на събитията от 10 ноември ?
- Аз бях на пленума, когато махнаха Тодор Живков, и нямаше как да не бъда в течение на нещата.

- Какви бяха първите реакции на партийния актив на БКП и на комсомола във Варна?
- Всички бяха в шоково състояние. Обществеността не беше подготвена за свалянето на Тодор Живков, макар че в най-висшите кръгове в София се е знаело от по-рано. За провинцията обаче беше като гръм от ясно небе.

- Партийните активисти одобряваха ли случилото се на пленума?
- Този процес е зреел отдавна и сред активистите се очакваше да се случи нещо такова. На пленума в годината преди събитията от 10 ноември, на който също присъствах, имаше коментари по този повод, а и Тодор Живков също постави въпроса за своето оттегляне. Тогава Пенчо Кубадински стана и каза, че не може изведнъж да си тръгне, а че трябва да се създаде приемственост. Затова и Живков остана още една година.

- Имате ли спомени за реакция от страна на руското консулство във Варна?
- Генералният консул беше бивш агент на КГБ и имаше поръчение от Горбачов. Руският държавен глава беше започнал да сменя всички управляващи от старата генерация с по-млади ръководители. Мисията на консула беше да подпомогне преврата който се случи на 10 ноември, но това, разбира се, го разбрахме, след като събитията вече се бяха случили.

- Имахте ли поглед върху създаването на първите опозиционни движения във Варна?
- Като секретар имах поглед над нещата. Движенията тогава бяха неформални групи. Едните бяха за марксиската теория, другите за антикомунистическата идея. Тези, които поддържаха марксизма, мислеха да решават големите проблеми на социализма, свързани с мотивацията. Останалите, които бяха на антикомунистическа основа, искаха отпадането на първа точка от Конституцията, в която се казваше, че партията е управляваща. На събрание на политбюро препоръчах да се влезе в контакт с тези групи, след което се започнаха преговори с тях. Когато опозицията бе поканена в Бояна, може да се каже, че тези групи затвърдиха позициите си. Част от тях се обърнаха към социализма, а другите застанаха на твърда позиция срещу комунизма.

- Някой от сегашните ръководители на БСП търсил ли ви е за съвет или за евентуално участие в управлението?
- Имаше един период през 1990 г., в който днешните лидери се опитваха да се разграничат от нас по-старите. Тогава и партията от комунистическа стана БСП, но контакти винаги е имало. Днешните лидери на местната структура и досега ме канят на конгреси и продължават да се съветват с мен. Само след правителството на Виденов социалистите се страхуваха да контактуват с нас. Дори бих казал, че и в началото на управлението на Станишев се усещаше дистанция. След като обаче се разбра, че големият икономически и технически потенциал е в тази генерация, която се е реализирала в продължение на един по-дълъг период, започнаха да се обръщат към нас. Напоследък се забелязва известно завръщане на най-старите ръководни кадри на БКП, като Лазар Причкапов, който в момента е градоначалник на Благоевград, и Борис Караденчев, кмет на район „Аспарухово” във Варна.

- Одобрявате ли тази тенденция?
- Не се заблуждавайте, че Караденчев се е завърнал като част от комунистическите кадри. Той няма партийна сила, а Апостол Димитров просто го реализира като кмет на район „Аспарухово”, защото беше без работа. Караденчев в никакъв случай не играе някаква политическа роля.
При Причкапов е друго, той е един феномен. Изключително енергичен човек е и още докато беше окръжен секретар, превърна Благоевград от село в град. Хората не са забравили тези неща и са решили, че човекът е подходящ за кмет. Тези, които са го избрали, са поискали да върнат личността Причкапов, а това няма връзка с партийните му функции.

- Какъв е вашият коментар, за това, че в момента страната се управлява от потомците на редица фамилии, властвали в политбюро, и премиерът Сергей Станишев е един от тях?
- Деца на старите партийни функционери са се обучавали с по-специална педагогика и в различна среда, която е била извън България. И сега е така, виждате, че новата капиталистическа класа също си праща децата да учат в чужбина. Това е една от причините тези хора сега да управляват, тъй като те имат по-добри личностни параметри вследствие на по-доброто си образование. Другата причина е традиционна. Естествено, че когато БСП е на власт, ще се опре на хората, които се смятат за наследници и поддръжници на старите идеи. Това е най-лошото нещо, което може да се случи на една партия. Ако го няма естественият подбор да се изявяват най-добрите и най-кадърните, социалистическата партия ще плаща скъпо за това, че издига хора, които нямат достатъчно добри характеристики, а просто поддържат старите идеи. Ако хората се избират на базата на тези признаци, това ще е много погрешно. Трябва да се издигат хора, които са личности, които се доказват и това не важи само за БСП. Виждаме, че и други партии, особено в дясното пространство, станаха еднолични, в които определени хора станаха несменяеми. Една голяма част от кадрите са попаднали заради положението на техните родители и това ги е извело, но в никакъв случай не може да им се отрече, че са кадърни ръководители. Има и друга част, която все още се носи по течението и БСП ще трябва в най-скоро време да излезе от тази ситуация.