- Г-н Паунов, сред кандидатите за лидери на СДС се чуват призиви за обединение на автентичната десница. Каква е вашата оценка?
- Според мен СДС ще се яви на изборите в най-силната дясна коалиция в историята на българския преход. Това ще стане в резултат не на покани по медиите, а обединявайки се около единствения сериозен политически проект за успяла България на достойни хора, който ние сме изготвили.

Кой всъщност представлява автентичната десница? По-голямата част са формации, излезли от СДС с лидери бивши водещи фигури в СДС. Те си имат партии. И в тях, както и в СДС през последните няколко години се говори само за едно – кой е лидерът и колко несъвместими са характерите им с останалите лидери в десницата. И сега разговорът за обединение отново води до спора кой от лидерите е по-велик, кой да е инициатор и обединител.

Изобщо спорът за това кой е „автентична десница” е безполезен, защото отново ни праща в лидерската драма и претенции за „собственост” върху синята идея и кой притежава по-голям дял. Това фирмено говорене разсипа десницата и всяко връщане към него само ни разделя, независимо че разговорите текат под мотото „обединение”.

На форум на ДСБ взеха решение да съсредоточат усилията си за създаване на предизборна коалиция и един известен депутат каза: „Ако не го направим ние, няма кой друг”. Обявиха още, че ДСБ може да бъде гарант и коректив на демократичния процес в България, но и коректив на СДС и ГЕРБ.
Лидерът на ССД също напусна преди 7 години СДС и си отдъхна. Сега е готов на обединение, защото „СДС е най-идентифицираната дясна партия в момента и може да стане ядро на едно ново обединение”.

Не знам за ГЕРБ, но СДС няма нужда друга партия да му бъде коректив. Освен това не смятам, че една предизборна коалиция може да бъде политическа цел.

- А каква е политическата цел?
- Политическата цел е да бъде формулирана национална програма, с ясно разписани цел, посока и стъпки за постигането й, както и последиците от тези действия за България.

България има нужда от краткосрочна програма за посрещане на кризата. Нов тактически план за действие на изпълнителната власт. Нова политическа и административна инфраструктура, за да може бюджетните средства и тези от ЕС да се инвестират бързо и ефективно. Да се съкратят административните звена и чиновниците, които утежняват до невъзможност достъпа на обикновените хора до европейските фондове.

Да се направи анализ на риска, анализ на секторите, на трудовия потенциал и на пазара на труда, както и очакваните щети от кризата – по отрасли, професии, възрастови групи. И най-важно – оценка на риска по региони.

- Това може да е политическа цел на управляваща партия, а проучванията сочат, че СДС няма големи шансове да влезе в следващия парламент?
- Предлагам да не се предоверяваме на проценти, раздадени от социолозите толкова време преди изборите. Сигурен съм, че на изборите догодина ще има изненади. Защото дългосрочните анализи показват още, че в периоди на криза българските избиратели се активизират политически. До изборите има доста време, предстои тежка зима и още санкции от Брюксел към властта.. Разбира се, че ще се разрастне и популизмът, но аз съм сигурен, че ще успее да върне това доверие онази политическа сила, която предприеме реални действия за преодоляване на кризата.

- И все пак възможностите на СДС са трайно под 4-те процента, а и 8 години в опозиция са много. Как ще преодолеете този спад?
- Това впечатление беше наложено за СДС в очите на стотиците хиляди българи, които подкрепяха партията – че е консолидирана и ефективна, само когато е на власт, че само властта я прави привлекателна – най-вече за лидерите. Слезе ли от властта, те я напускат и отнасят част от нея. И за съжаление това впечатление не е без основания и от него дойде и разочарованието от СДС.

Не мисля обаче , че сега аритметичният сбор от процентите на всички, отделили се по различно време от СДС, ще даде успешен резултат. Това е грешният начин да се прави обединение. Доказателство е настоящата управляваща коалиция – 4 години вътрешнопартиен и вътрешнокоалиционен рекет и вредни за България политически решения и действия.

А през това време лидерите на опозицията така и не успяха да се обединят, защото бяха заети със свои вътрешнопартийни проблеми.

- Но СДС и сега е в сериозен вътрешен проблем – няма лидер, проблемът с устава не е изчистен, поставя се под въпрос и избора за председател в неделя?
- Уставът вече е регистриран и смятам, че СДС има потенциал да се справи. За да може след това да започнем да произвеждаме политика, а не партийни скандали и интриги. Има нещо позитивно в това, че СДС след толкова време в опозиция вече не е привлекателна за кариеристи и клиентела. Имаме шанс да работим. Обиколих почти всички региони в страната и се убедих в това, в което бях сигурен и преди да се кандидатирам за председател – проблемите по върховете на СДС не са проблем на българите, които останаха верни на синята идея. В СДС има много хора, които искат да работят и да виждат резултата от общите ни действия.

- Звучи обнадеждаващо, но дали е осъществимо?
- Щом е възможно аз като кмет, както и другите ми колеги от СДС да осъществим в местната власт успешен модел на коалиционно управление и ефективно функциониране на една община със 75 населени места, значи е възможно този модел да проработи и в партията, а и в държавата.

Политика и коалиция се правят около конкретни проекти, а не с партийни сделки. Има достатъчно хора в СДС, които са съгласни да работят за такава политика. Затова и казах, че коалициите ще ги зададат регионите – там, където вече има такива работещи модели, където десните партии си сътрудничат по общественозначими проекти, които дават реални резултати тук и сега, а не в далечното бъдеще.

Затова казвам, че съм против коалиция на аритметиката – на принципа „да влезем в парламента, пък после ще му мислим”. Това вече сме го играли.
Регионализацията на партията и прилагането на политиката на СДС по места е изходът. От доста години СДС акумулира енергия за лидера си и не произвежда политика за хората. СДС има нужда от лидери, които инвестират и връщат доверие в СДС, а не черпят сили от енергията на партията. СДС няма да бъде името на лидера – партията на еди кого си. СДС ще бъде сборът от това , което всеки от нас може.

- По какво се различава вашият проект от този на останалите претенденти за лидер?
- И на тези избори отивам като на всички други избори, в които съм участвал. И в това имам принцип, който следвам – Във всяко състезание претендентът отива, за да покаже на какво е способен той, а не колко са неспособни останалите.
На СДС не е нужен експерт или някакъв друг профилиран специалист, според моментната ситуация. СДС има нужда от човек, който има реален политически план за действие и мащабен поглед върху всички сфери, както и административни умения и начин да намери точните умни и работливи хора в екипа си.

Мен СДС никъде не ме е назначавало, минал съм през реален можоритарен избор – бил съм председател на общинска и областна организация, спечелих кметските избори в град, в който СДС имаше под 3 процента доверие.

Създадох и наложих модел на управление, който за една година върна доверието към местната власт. Преодолях политическата конфронтация в града и се оказа, че когато имаш ясна и реална програма, за нея са готови да работят и тези, които иначе се наричат твои политически врагове.

СДС в Кюстендил има повече от 20 процента доверие и това е защото хората свързват успешния модел на управление с моето име и с факта, че съм представител на СДС.
Валерия Йонкова
Vsekiden.com