- Пешо, ти си един от организаторите на Международния фестивал на съвременното изкуство product от самото му начало, защо тази година нямате издание? Умори ли се фестивалът или пък световната криза стигна и до вас?
- Тази година екипът на product ще си вземе почивка. След петгодишно провеждане на фестивала на съвременното изкуство във Варна тази година КЕРА няма да го направи. И това не е заради икономическата криза, просто екипът реши така – че може да си позволи тази почивка...

- Значи има някаква умора. Пък и пет години зад гърба ви не са малко.
- Добре, ако искаш, нека да е умора. Истината е, че не намерихме сили, финансови сили, да задоволим организирането на този фестивал. Но не заради икономическата криза, а повече заради кризата в обществото ни.

- А какво мислиш за това, че България няма музей на съвременното изкуство?
- Няма, защото няма достатъчно такива прояви. Там, където има такива музеи, има и дълго натрупване на културен продукт. Не можеш от нищото да направиш такъв музей.

И в този смисъл ние правим този фестивал, защото благодарение на него могат да дойдат такива артисти, които да оставят свои произведения и във времето Варна да има такъв музей.

- Вие навярно сте събрали някаква колекция, но готови ли сте например да дарите произведения за фонда на един такъв музей – на държавата или на някой друг, поел инициативата да го направи?
- Държавата е доста далеч от нас... Дори този спор, който съществува между директора на културата в общината и председателя на общинската комисия, дори конкретно за това, че не продукти на съвременното изкуство, а продукти на културното ни наследство, които уж съхраняваме, а няма къде да реставрираме, дори това е показателно – че ние, нашето общество, нямаме избор.

Изборът е на личности, които, за съжаление, са представители на една партия. Аз мисля, че ние не сме демократична държава и нямаме пряко гражданско управление. Мисля, че ние сме един зависим народ, дори може би “наркомански народ”, който е клиент на миналато си. Малко тъпо е да обобщаваш българския народ, но ние се самоизяждаме.

- Съвременното изкуство не е ли и за това да подсказва нови визии, да отваря нови перспективи? Миналогодишното ви издание беше под мотото “Надежда”, преди това “Разделените нации”. Провалихте ли се в опита да промените нещо?
- В кое да сме се провалили? В това, че си искал да запознаеш твой приятел с нещо, което няма да може да види, ако този човек, артистът, не дойде във Варна. Първо това, че артистът идва във Варна, за да покаже своето изкуство на твой приятел.

От друга страна, артисът вижда Варна и казва на неговия приятел, да речем, в Испания или в Япония: “Е, там ме изкефи! Там беше яко, там ме приеха добре...” Това е един посланик, той идва тук, показва своето творчество и същевременно той става част от този град.

- А промени ли се с нещо дейността на неправителствената организация КЕРА с влизането на България в ЕС?
- Нищо не се е променило. Това пак е избор на гражданите, дали е членство в ЕС, дали в сдружение КЕРА, или в сдружението на инвалидите, нищо не се променя. Променят се едни норми, но които, за съжаление, не се спазват. По същество нищо не не се променя. Освен че сега сме по-големи оптимисти. Станахме повече оптимисти, че в един момент стандартите за демокрация ще станат и за нас същите.

- Ти обаче си и художник, рисуваш ли в момента?
- Рисувам постоянно. (Замисля се, б.а.)

- Какво е рисуването за теб?
- Според мен рисуването е мислене. Не само гледане – мислене и пресъздаване. Мислене, гледане и пресъздаване.