Продължение...

---

Откровенията на депутата-социалист, разбира се, не спират с това.

“Освен това аз имам доста срещи с европейски парламентаристи, които със завист отчитат факта, че имаме излишък в бюджета, докато практически всички европейски бюджети са с дефицит” – гордо отчита историческите успехи на правителството си г-н Димитров.

Брей! Доживяхме!!! Гледат ни европейските колеги на червения депутат, цъкат с езици и се дивят. Черна и люта завист сковава черните им и люти сърца. Вероятно дори се опитват да откраднат тайната на новото българско чудо, за да я приложат и на своя почва, че да “спрат разрухата”, както повеляваше лозунгът, с който връз главите ни навремето връхлетя Виденов.

Нищо, че някои данни, публикувани не от “чужда преса”, а от родни, държавни институции, сочат друго. Нищо, че – дори и да ги има – значителните бюджетни излишъци не са явление, с което да се хвалиш, понеже те навеждат на мисълта, че бюджетът не е бил грамотно съставен. Особено в състояние на валутен борд, ако не се лъжа, в каквото – пак ако не се лъжа – все още се намираме. Нищо, че разликата “внос-износ” на България продължава да бъде трагична и будеща съчувствие. Нищо, че и инфлацията май взе да подрипва, ако вярваме на националната си статистика, щом не искаме да хващаме вяра на “Херитидж”.

То, ако се вържем на думите на червения депутат, наистина май ни е напълно достатъчно да усвояваме само 18% от еврофондовете. Повече, оказва се, не са ни и необходими. Защо да подяждаме горките европейци, с техните тучни бюджетни дефицити, които изпосталели хвърлят овлажнени от тъга погледи към величавите родни бюджетни излишъци, в които доволно тънем? Човешко ли би било да вземаме залъка от устата на децата им?! Трижди не! Чехите да го вземат, на тях им е нужно, че да позакрепнат.

Ама на! Ахмаци! Не могат да разберат всичко това…

Кои са ахмаците, дето не разбират ли? Злостните опозиционери, разбира се, кои други. Или поне до този извод можем да стигнем, ако продължим да се запознаваме с мъдрите, идващи право от сърцето, слова на варненския народен представител от БСП, г-н Петър Димитров.

“Не е трудно да се разбере при една критикуваща опозиция, която, като я няма в парламента, се появява в чуждата преса, показвайки, че е готова на абсолютно всичко, само и само да има политически основания да атакува управляващите... От такава гледна точка просто такива изказвания определено работят срещу членството ни в ЕС.”

Ето на! Сега вече, благодарение този изблик на изящна словесност, всичко стана ясно и си дойде на мястото. И от такава гледна точка, и от онакава. И просто, и сложно. И определено, и неопределено. Всякак.

Ако изключим, естествено, въпиющата нужда от някои уточнения, които може вече и да станат досадни, но са явно необходими… поне за депутата Димитров.

Първо – в чуждата преса се е появила този път не българската опозиция, а фондацията “Херитидж”.

Второ – по света не е прието фондацията “Херитидж” да бъде разглеждана като неделима съставна част от българската опозиция. Най-малкото поради следното неудобство – в България съставът на управляващите и на опозиционерите (обикновено) се променя при избори, докато фондацията “Херитидж” си остава… фондация “Херитидж”.

Трето – в класацията на фондацията “Херитидж” за икономическата свобода фигурират много, ама наистина много държави. Трудно би било да се повярва, че – както предполага обърканата логика на депутата Петър Димитров - фондацията е част от опозицията във всички онези от тях, които са се смъкнали надолу в този списък, а заедно с това, вероятно, е и част от управляващите във всички онези, които пък са се изкачили нагоре.

Четвърто – срещу членството ни в ЕС работят не тези или онези изказвания на този или онзи, а обстоятелството, че за такива изказвания има почва. Ако всичко беше ОК, ако светът и Европа, които никак даже не страдат от слепота, виждаха, че всичко е ОК, никакви изказвания в “чужда преса” или родни издания не биха били в състояние да променят каквото и да било. Нито един от жълтите картони, които ЕС ни размаха през последните месеци, не се дължи на нечии изказвания. Причината за тях се крие в сериозни наблюдения и анализи, както и на обстоятелството, че ЕС отдавна вече трудно се лъже от семпли андрешковщини, опити за замазване на очите, замитане под чергата, юнашко биене по гърдите и балканско хитруване.

Пето – не е хубаво да бъдат обиждани българите. Те не са идиоти. На тях до болка им омръзна всеки управляващ (тук наистина подчертавам това “всеки”, защото изключения поне аз не съм забелязал) да реве гороломно, че само злонамерената критика на опозицията му пречи да приближи или дори да изтика най-сетне българската каручка до пълноправното членство в ЕС.

Не всяка критика е провокация срещу приемането ни в ЕС. Често обаче затварянето на очите пред проблемите играе достатъчно успешно тази роля.

Жоро Георгиев

---

*heritage - наследство