В рамките само на по-малко от десет дни ни сполетяха няколко тревожно показателни новини.

В България бе отчетен рекорден ръст на инфлацията. Поставихме нелицеприятен рекорд и в параметрите на външнотърговския си дефицит. Това неминуемо ще окаже влияние и на бюджета. Оказа се, че сме в състояние да оползотворяваме едва 18 на сто от средствата, които са достъпни за нас по различните европейски фондове. За Чехия - например - научихме, че процентът е 98. Страната ни се срина с 14 позиции в класацията на държавите по признака “икономическа свобода”, изготвяна от небезизвестната и достатъчно авторитетна американска фондация “Херитидж”.

Очевидно нещо не е така, както би трябвало да бъде. Нещо повече, като че ли ситуацията – бавно засега – се влошава, вместо бързо да се подобрява, както би ни се искало и както ни увещаваха, че предстои да се случи.

Разбира се, всичко това едва ли ще попречи на Андрей Райчев, да речем, да продължава да ни засипва със заклинания, че тази тристранна коалиция, която управлява в момента, е едва ли не най-хубавото нещо, случвало се на България в нейната дълга и нелека история. Човекът няма друг избор – толкова зор даваше да ходатайства за създаването на коалицията, че би било странно, ако сега заговори по друг начин.

На хората, обаче, не им е достатъчно да четат пожелателни заклинания. Достатъчно им е само да се огледат около себе си и да си дадат сметка за това, как в действителност се чувстват. Ако пък вниманието им не е подминало новините, които изброих по-горе, това само би засилило впечатлението им, че нещо не е наред.

Според екипите, работили по създаването на класацията по икономическа свобода, падането ни с 14 места се дължи най-вече на огромния брой все още съществуващи разрешителни и лицензионни режими, които затрудняват инициативните хора и правят бизнес-климата неблагоприятен като цяло – както за сънародниците, така и за онези чужденци, които от време на време си играят с мисълта да инвестират у нас.

Вместо да прочетат внимателно за какво иде реч, представителите на управляващите, както твърде често се случва, предпочетоха да се придържат към любимата си тактика на щрауса, съзрял неприятност. Варненският депутат от БСП Петър Димитров, например, тутакси се зае да разяснява пред медиите, че ако “нещо е написано в чужда преса”, то не е задължително то непременно да се превърне в истина.

Възхитително, г-н. Димитров! И проникновено до болка. Само дето фондацията “Херитидж” не е “чужда преса”, а сериозна и авторитетна, уважавана по целя свят институция, която трудно би си позволила да се ангажира с неверни твърдения, тъй като има достатъчно висок престиж, който да защитава. За разлика от БСП, която – от своя страна – не само, че може, но си и позволява днес да говори едно, утре – друго и отегчително да обяснява тоталната абдикация от предизборните си ангажименти с коалиционни дадености. Защото БСП поне с това е наясно, че ако дори само един път спази думата си, ще има твърде много изненадани и дори шокирани хора. Но кой иска да шокира хората в такива времена?

А подобни класации, като тази на “Херитидж”, по принцип стават масово достояние именно като биват публикувани в пресата. Това, че фондацията не е счела за необходимо да избере за целта вестник “Дума”, а се е обърнала към “чужда преса”, като заговорихме за изненади, също не е особено изненадващо.

---

Продължава тук...