-Г-н министър, как ще коментирате искането на опозицията за провеждането на национален референдум за изграждането на нефтопровода “Бургас – Александруполис”? Отправят се критики и срещу другия голям проект – “Южен поток”.
-Не е сериозно да се смята, че тези проекти засягат интересите на цялата нация и да се очаква, че трябва да се направи национален референдум. Според нашата политическа система, когато нещо мине през ратификация в парламента в общи линии се приема, че е потвърдено. Ако имаше място за такъв референдум, то беше преди ратификацията в парламента. Сега не знам какво се иска, освен да обявим парламентът за нелегитимен и да потърсим мнението директно на хората. Ще предоставя малко статистика, тъй като на всеки шест месеца по поръчка на Министерството на икономиката и енергетиката се прави социологическо проучване за отношенията на хората към най-важните неща в икономиката. Последното проучване, което е направено показва, че около 57 % от българите приемат положително увеличаването на вноса на енергийни суровини от Русия, а под 20 % са на обратното мнение. Това са важни числа за онези, които си представят, че размахвайки антируска теза, получават някаква подкрепа. Близо 60 % са се интересували от постигнатите договорености в областта на енергетиката между Русия и България по време на посещението на президента Путин. Интересно е отношението към ядрената енергетика. Над 70 % от българите смятат, че България трябва да развива ядрена енергетика. Противниците са само 11 %. Конкретно за АЕЦ Козлодуй и затварянето на III и IV блок, 81 % са против затварянето на блоковете. Само 10 на сто от българите биха подкрепили затварянето им. Ако се проведе референдум по въпроса за повторното отваряне на блоковете, 83 % биха гласували за това. По отношение на другия голям проект- АЕЦ “Белене”, одобрението му е 73 %, противниците са 13 %. По-ниски за процентите за “Бургас-Александруполис”, “Южен поток” и “Набуко” поради други причини, които аз вече споменах, а именно, че това не засяга цяла България. “Бургас-Александруполис” се подкрепя от 51 % от българите, противниците му са 22 %. “Южен поток” се подкрепя от 50 %, а против проекта са 12 на сто. “Набуко” се подкрепя от 42 %, противници са 10 %. Тези резултати може би се дължат на не достатъчно познаване на проектите. Ако се отиде към референдум за големите енергийни проекти, няма такъв, който да не бъде подкрепен от българите. С тези данни можем да разсеем илюзиите, че има някаква недоволна съвкупност от българи, които са мнозинство и евентуално, че тези проекти не бива да се стартират.


-Стана ясно, че “Арселор Митал” иска да закупи дела на Прамод Митал в “Кремиковци”. Какво да очакваме от тук нататък?
- Желанието на “Арселор Митал” е заявено с писмо до премиера от 12 март. В него се подчертава големият интерес на компанията за закупуване на това предприятие и се декларира готовност да бъдат изпълнени всички ангажименти, в това число екологични, за модернизация на предприятието и други. Държавата засега не продава своя дял в “Кремиковци”, продава се само делът на Промод Митал. От тази гледна точка преговорите ги води Мерил Линч, който е упълномощен от собственика да търси купувач. Украинският бизнесмен Константин Жеваго също има подчертан интерес. Украинският посланик Виктор Калник направи изявление, че се очаква в близките седмици той да влезе във владение. Битката върви на ниво собственици на бондове и облигации. Тя е извън България и извън влиянието на правителството. Този, който получи най-много облигации ще има и решаваща роля при определянето на бъдещия собственик. Това обаче не касае държавният дял. Ние ще поставим като условия изпълнението на екологичните ангажименти и програмата за модернизация. По време на срещите, които бяха проведени предварително, в това число и с Константин Жеваго изрично се постави условието, че ще искаме или гаранция от първостепенни банки или пари на сметка, които да могат да се харчат само за това.

-Докъде стигна проектът за магистрала “Черно море”?
-Магистралата е един от предизборните ми ангажименти. Мандатът няма да стигне, за да се стартира този проект, но се надявам през следващия да започне строителството. Завършено е прединвестиционното проучване по проекта. С решение на МС от 23 март 2007 г. е направена междуведомствена работна група, ръководител на която е министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Избран е и консултант – KBMJ. На 24 октомври миналата година беше представен доклад на KBMJ, който потвърждава ефективността на проекта. Тъй като решението е за изграждане чрез публично частно партньорство, би трябвало частният инвеститор да е сигурен, че потокът е достатъчен, за да покрие разходите. Има направена ОВОС, предстои публичното обсъждане. Министър Гагаузов счита, че поне 24 месеца са необходими за изготвяне на технически проект и възлагане на поръчка. Другото ми предизборно обещание – водопроводът “Камчийски пясъци”, по уверение на шефовете на ВиК през май ще режим лентата. Доволен съм, че това ще се случи, тъй като ще бъде осигурена вода от Камчия до Обзор.

- Има ли нещо ново около приватизацията на БМФ?
- Ясен е купувачът, за съжаление само един участник издържа квалификационните изисквания. 440 млн. лева е предложената цена и 770 млн. лева са инвестициите. Разбирам, че има известни тревоги сред варненци, че сумата не е голяма или не е достатъчна. Искам да напомня, че когато купуваш нещо, не се интересуваш колко е струвало то или колко струва, а каква ще е печалбата от него и за колко години ще си върнеш инвестицията. Това е основният критерий, който определя интереса на инвеститора. Няма частен инвеститор, който ако печалбата не е такава, че примерно да му възстанови инвестицията за 7-10 години би я направил.

- Как ще коментирате спирането от Европейската комисия на средствата по програма САПАРД? Това рутинна мярка ли е или доста сериозен шамар срещу българското правителство?
-Не мисля, че има целенасочено отношение към правителството на България. В целия Европейски съюз се взимат дисциплиниращи мерки и това е в интерес на България, т. е. добре е, че в старта на сериозното усвояване на европари има едно сериозно предупреждение към всички – и към бенефициентите и към държавните чиновници да няма и мисъл за злоупотреби. Това не трябва да се превръща в драма, разбира се то се превръща в опозиционна надежда, но аз поне не знам някое европейско правителство да е паднало заради санкции в тази насока.

- Заявихте, че Варна може да се разшири чрез обединяване със съседна община. Бихте ли развили тази идея?
- Моята позиция е, че рамките, в които сега съществува община Варна са нереални. Те не осигуряват възможност за по-нататъшно развитие на общината. От тази гледна точка, всеки варненец вижда, че сливането с поне две съседни общини – Аврен и Аксаково вече се е състояло. Ако не отидем към единни градоустройствени решения, не можем да развиваме добре цялата територия, която е на север от Стара планина. Въпросът е изключително важен не само за варненци, но и за България. Трябва да се преразгледат мащаба или размерите на община Варна и на съседните общини и да се търси едно общо решение. Това не означава, че обезателно трябва да ги обединим в административен план, но градоустройствените планове, които се изграждат трябва да са общи. Иначе ще отидем към едни хаотични варианти. Във Варна продължава да се развива промишлена зона, която би могла да бъде изнесена от сегашните граници на общината и без това в Девня е концентрирана голямата индустрия. Ако това са различни градоустройствени решения, това няма как да се случи. Мнението ми е, че на север от Стара планина трябва да има един голям град, който да обхване почти цялото северно Черноморско крайбрежие, за да можем да работим в името на това да бъде красиво, чисто и икономически изгодно за България.


-Според Вас, прав ли беше президентът Георги Първанов, че филмът за дома в Могилино е антибългарска атака?
-Това е общото становище на българските политици. Ясно е, че в тези домове има много проблеми и че за решаването им трябва да бъде отделен сериозен ресурс. Ще дам пример с ромската общност. Ромите в Европейския съюз са около 12 милиона. Ако ЕС се реши да подкрепи тези хора и да реши проблемите им бързо и може би окончателно, то ресурсът, който ще задели ЕС просто е нищожен. В същото време ако оставиш България, Румъния и повечето балкански страни сами да се оправят с този проблем това е изключително тежко. Италия не можа да се оправи със 100 000 емигранти от ромски произход и действа силово чрез изгонването им. От тази гледна точка проблемът в домовете в България е огромен. Мисля, че ЕС трябва да ни подкрепи и в тази посока, тъй като двата проблема не случайно са свързани. Напоследък звучи тази тревога, че деца раждат деца. Много често те са предварително увредени точно поради тази зависимост. Тежестта върху България ще става все по-голяма. С такива филми, които създават антибългарски настроения, не осигуряват европейско финансиране нищо не се решава.
(Използвани са въпроси и на други медии)