Продължение...

---

Ако все пак сме станали свидетели на едно, две или малко повече по-знакови събития в хода на тази кампания до момента, то те са били продукт не толкова на преките участници в надпреварата, колкото на неистовите и къртовски усилия на представителите на средствата за масово осведомяване да се доберат до нещичко поне донякъде съществено, чрез което, все пак, да си изпълнят основната функция и да ни осведомят.

По целия нормален свят, когато се правят избори, на преден план биват поставяни няколко спорни въпроса, предмет на разногласия (issues в английския език). Участниците в състезанието имат своите гледища по тези точки и ги представят до болка подробно, а самите акценти внимателно се подбират така, че да стимулират в максимална степен гражданите – и емоционално, и с разума си – също да заемат активна позиция. Казано с други думи, много повече американци, например, участват в избори защото са се самоопределили “за” или “против” абортите или хомосексуалните бракове, отколкото защото са били облъчени с майсторски заснети клипове, та дори и тези клипове да имат за тема тъкмо тези проблеми. Съзнавам, че посоченият пример е донякъде повърхностен. Но го избрах, защото е и достатъчно показателен за общия принцип.

Къде са, питам се, няколкото основни спорни въпроса и предмета на разногласие в тази кампания у нас? Кой се постара да даде пълната информация за позициите си по тях и за конкретните си намерения? И, ако приемем, че в програмите такава информация, все пак, е била дадена, кой си направи труда да я популяризира на нормален и близък до хората език, така че да оформи отчетливо собствената си физиономия в техните представи? С много малко и, уви, само частични изключения това просто не се е случило до този момент, малко вероятно е да се случи пълноценно и до деня на изборите.

Още по-голямо съжаление, поне в мен, буди обстоятелството, че на фона на тази обща бутафорна и “опаковъчна” кампания като по-конкретно присъстващи изпъкват например две не твърде полезни за страната популистки крайности като “Евророма” и “Атака”. Те действително говорят ясно и точно много по-често от останалите, друг е въпросът, че косата ми настръхва от онова, което казват. Но, какво да се прави. Такова е положението. Общото “нищо не казване” на “нормалните” естествено създава по-благоприятна среда за чуваемост на онези, които говорят безумия.

Докато се опитвах кратко да синтезирам цялостните си впечатления от тази кампания, спомних си, че преди години в кварталните магазинчета на кантарите се мъдреха саморъчно надраскани с химикалчета от 20 стотинки табелки, които ни уверяваха, че “СТОКАТА СЕ ПРОДАВА НЕТО ТЕГЛО”. Не съм сигурен, не е изключено и все още да е възможно подобни табелки да бъдат видени тук-таме. Ами, май тъкмо това е проблемът.

В тази кампания се забелязва отчайващ дефицит на нето. Бруто се засича от време на време: най-вече в неразбираемите за мнозинството българи общи приказки за светлото бъдеще на Брутния национален продукт. За сметка на това сме буквално задушени от тара. Клипове – тара, дипляни – тара, балони – тара, билбордове – тара, предизборни хроники – тара, предизборни концерти с ветрилообразна жанрова насоченост - тара. И плакати, плакати, плакати...

Питам се само, как така някоя партия не се сети, че щом ще се води подобна “опаковъчна” кампания, най-разумно би било привличането не на някой-друг, а на Кристо Явашев за шеф на предизборния й щаб. Той поне, ако не друго, е истински и световно признат виртуоз и поет на тарата, за разлика от местните “майстори”.

Жоро Георгиев