„Разкритията” за злоупотребите на новата власт придобиха характера на пролетарска революция, слава Богу, без буквалното й приложение, свързано с кръвопролития и лагери. Вече имах възможност да напиша, че поведението на новата власт и на мнозинството от медиите все повече заприличва на комунистическа пропаганда, и то от времето на сталинизма. След като в продължение на седмица ни занимаваха с асансьорите в парламента, от няколко дни завъртяха в обращение и боядисаните в розово беемвета, както и скъпите преносими компютри, които Народното събрание купило за депутатите. Бяха извадени и заплатите на някои висши държавни чиновници, но все още никой не смее да бръкне надълбоко. „Разобличенията” поддържат нивото на битова свада, разбираема за всеки средностатистически българин. Предполагам, че този, който измисля PR кампанията на правителството, си представя бракоразводно дела в български съд, в което довчерашните съпрузи се разправят за вилиците, колата и кухненските шкафчета. „Бойлерът е мой!” Спомняте ли си тази фраза от популярна българска песен, която се въртеше в началото на прехода? Аз си я спомних сега, докато гледах как служителите на Бойко Борисов настървено вадят факти за алчността на предшествениците си, но в действителност скриват големите престъпления на тройната коалиция.
Своеобразен връх на кича достигна Цецка от Плевен, която, изпълнявайки поръчението за нови и нови разобличения, изведнъж се захвана с лаптопите на народните представители. Скъпи били, нямало било конкурс, можело да се намерят компютри и по хиляда лева парчето... Лично аз не виждам нищо скандално в това, че народните представители са работили на добри компютри, но фактът, че председателят на Народното събрание е своеобразна втора употреба, не означава, че всичко в държавата трябва да бъде такова. Не знам какъв конкурс би издържала Цецка, ако се яви някъде, но знам, че никога не би станала това, което е, ако Бойко Борисов не се бе сериозно разтършувал в second hand администрацията на дълбоката българска провинция.

Докато Цецка се възмущаваше от асансьорите и компютрите, които ще ползват и сегашните депутати, стана ясно, че кантората на нейната колежка и шеф на правната комисия Фидосова (не помня първото й име, но сигурно е подобно на Цецкиното) е издала пълномощно за покупка на апартамент на човек с фалшива лична карта. Вместо да изхвърчи от Народното събрание, подобно на Дон Домат от прочутата книжка за приключенията на Лукчо, Фидосова ни затисна от всички медии с обясненията, че това било нормално и нямало било как нотариусите да проверяват автентичността на документите за самоличност. Моя скромна проверка показа, че стига да има желание и опит, всеки нотариус може да провери автентичността на даден документ. Намират се и такива, които се „оставят” да бъдат излъгани.

Не по-малко скандален от пропагандна гледна точка е и случаят с розовите беемвета, купени, между другото, на изключително добрите цени от 20–30 000 лева. Вместо да се зарови в сделката за станалите прословути учебно-бойни „Пилатус” или провалените ремонти на самолетите МиГ, както и в безобразните сделки с военни имоти, Николай Младенов и лично премиерът Борисов решиха да ни занимават с пребоядисаните коли и с прекалено луксозно, наистина, обзаведения стол на Министерството на отбраната.

Замириса на евтина яхния, на пролетарско негодувание от привилегиите на властта. Излиза, че ако си в борд, не можеш да вземаш добра заплата, въпреки че навсякъде по света членовете на бордовете на фирми, които боравят с милиони, получават добри пари. Аз бих казал обратното – срамота е, че българският президент взема 1000 евро, а хората от бордовете на държавни фирми, които въртят милиони, биват упреквани публично, че имат високи заплати. Всички прекрасно знаем, че България се движи от логиката на сивата икономика и че никой не може да си позволи да живее с това, което официално декларира, защото магазините ни не са по-евтини от тези в скъпите европейски градове. Вместо да насаждат сиромахомилски, плебейски гняв към богатството и успеха, е по-добре управляващите да се погрижат икономиката на България да излезе на светло, хората да получават адекватно възнаграждение за труда си, а и за квалификацията си. Естествено е, че член на управителен съвет, който взема решения и е отговорен за милиони, ще получава повече от миньора или от шофьора на автобус.

Трагедията на българския манталитет е неговият битов хоризонт. Много често българинът няма абстрактно мислене и затова не цени света на идеите. Поради тази причина въображението му не може да обработи информация за далавера с милиони, взети от данъкоплатците, но ще глътне като топъл хляб „скандалната” новина за пребоядисването на две тенекии в розово. Вместо да го водят нагоре, елитите на този народ непрекъснато падат в плен на неговия манталитет и продължават да го подхранват с евтина демагогия от социалистическо-битов характер. В края на краищата и самите те се озовават в същия капан и всичко приключва като зле поставена и тъпа пиеса за самодейци.

От друга страна, това управление дава сигнали, които са далеч от читалищната дейност и показват завидна целеустременост и вкус към голямата далавера. Примерът, който ще дам, е показателен по отношение на разделените български светове – примитивния български дуализъм. Докато ни занимават с компютрите и асансьорите на предишното управление, днешните управляващи открито се заканиха да ремонтират едно от добрите постижения на тройната коалиция, което никой добросъвестен експерт не може да им отрече – закона за културното наследство. Вместо да се занимават с антикризисните мерки, те изведнъж намериха за най-важен въпроса за собствеността върху културно-историческите ценности на България. За тези, които не знаят, ще разкажа случая накратко. Бизнесът с културно-исторически ценности е по-доходен от бизнеса с оръжия и е конкурентен на бизнеса с дрога. Откакто има нова българска държава, въпросът за собствеността върху културно-историческите ценности е ясно решен законодателно – те са изключителна собственост на държавата.

През 1998 година управлението на ОДС прие една малка поправка в закона, която приравнява културно-историческите ценности с обикновени битови предмети – автомобилни гуми, перални машини и прочие. Според тази поправка, внесена от кабинета „Костов”, всеки, който притежава крадена антика в продължение на пет години, става неин собственик. Това устройваше чудесно занимаващите се с иманярство и незаконна търговия с културно-исторически ценности, чийто брой далеч не е толкова малък, колкото си мислите – над 150 000 души, както и много богати и влиятелни хора, които напоследък свикнахме да наричаме олигарси. Такова беше положението до март тази година, когато новият закон за културно-историческото наследство, изготвен от водещите български експерти в тази област, влезе в сила. Той се опита да внесе ред в тази изключително сложна и важна за България материя и да възвърне донякъде изгубените позиции на държавата по отношение на стопанисването и притежаването на културно-исторически ценности.
За да бъдем честни, ще кажем, че това беше добро наследство от тройната коалиция, закон, който директно засегна иманярската мафия. Заявените намерения на ГЕРБ да го поправя, и то в частта за собствеността, говорят единствено и само за лобистки диктат и частен интерес. Неслучайно го дадох като пример, защото решението по този въпрос ще бъде лакмус за старта на новото управление. Добре, погрижихте се за розовите беемвета, асансьорите и компютрите. Да видим дали ще се погрижите за истинското българско съкровище, чието скъпоценно предметно изражение е безценната форма на общата ни идентичност. Или ще промените една дума в закона, за да легализирате частната колекция на онзи, който е платил няколко хиляди лева, за да станете депутати и министри.

Сигурно на мнозина от вас този въпрос ще се стори отвлечен, а и със сигурност далеч не толкова атрактивен, колкото тъпия цвят на две тъпи коли. Лично за мен обаче той ще е показателен за това доколко Бойко Борисов е решен да удари по олигархията и нейното честолюбие и доколко сериозни са намеренията му за промяна. Дали наистина ще се върши нещо сериозно, или ще изкараме мандата с приказки за боядисаните в цвят пепел от рози беемвета.
Явор Дачков/glasove.com