Когато разглеждаме ролята на държавата, нашата задача е на първо място да аргументираме и оправдаем определени видове държавна намеса от икономическа гледна точка. На второ място, но не и по важност, ние се опитваме да обясним вредата от отделни видове съществуваща държавна намеса и следователно да подтикнем към тяхното преосмисляне. Пенсионното осигуряване масово се приема за приоритет на държавата. Дори когато се говори за реформа в пенсионните системи, по-скоро се има предвид единствено определена реформа на държавната администрация. Изключения са случаите на радикални реформи, т.е. въвеждане на свободно-пазарен подход, в пенсионното осигуряване. Такъв е случаят на Чили и реформата от 1980 г., която се превърна в символ на успеха на либералния подход към пенсионното осигуряване. В следващите редове ще намерите описание на модела на социално осигуряване в Чили, базиран на публикацията на Хосе Пинера от 1995 г. Власт за работниците: приватизация на общественото осигуряване в Чили.

До 1980 г. в Чили пенсионното осигуряване беше от разходно-покривен тип (pay-as-you-go), което означава, че осигуровките са вид данък, а изплащаните пенсии – резултат от събраните бюджетни приходи от този данък. Основните характеристики на този вид пенсионна система са следните:
- участието в системата е задължително за тези, които получават доход
- процента от дохода, който се плаща като пенсионен данък, е фиксиран със закон подобно на другите данъци
- когато има излишък в пенсионния фонд, той се управлява от държавата
- размера на пенсиите зависи от приходите от този данък и от броя на пенсионерите
- приходите от този данък зависят от броя на официално заетите и техните доходи
- обикновено има законово установена възраст за пенсиониране, т.е. преди нея човек не би могъл да започне да получава пенсия
- когато продължителността на живота расте, а раждаемостта намалява, системата на пенсии е изложена на риск от банкрут.

Разходно-покривния тип преобладава в избора на социално осигуряване на съвременния свят. Той е въведен за първи път в Германия през 1889 г. Тогава канцлерът Ото фон Бисмарк въвежда държавните пенсии и заедно с тях пенсионния данък и концепцията за пенсионна възраст. Така се ражда т.нар. държава на благоденствието (welfare state). Това е концепция за управление, според която гражданите са неспособни да взимат решения за своето здраве и старини, а частният сектор не може да достави услуги на тези специфични пазари. Затова държавата изземва правата по тези грижи от индивидите и техните семейства, а пазарите на здравни услуги, здравен и пенсионен риск стават монопол на държавата. Към здравето и пенсиите се прибавят и набор от услуги (по принуда станали публични), като образованието например, за които привържениците на държавата на благоденствието смятат, че държавата ги предлага по по-подходящ начин от частния сектор, а хората взимат такива лични решения по-зле от нея.

Когато държавните пенсии са въведени в края на миналия век, светът е бил демографски различен от развития свят днес. Тогава, през 1889 г., пенсионната възраст в Германия е фиксирана на 65 г., а средната продължителност на живота е била 45 г. Днес продължителността на живота в страните от ОИСР е 76 години. Това, особено в комбинация с намаляване на раждаемостта, намалява отношението заети / пенсионери и резултатът е непрекъснат натиск към увеличаване на данъците върху доходите. Данъчното увеличение не носи повече или по-качествени публични услуги, а единствено преразпределя доход от работещите към пенсионерите. А пък вътрешната убеденост, че пенсионният данък трябва да се плаща въобще, изчезва заедно с очакването, че следващото поколение ще плаща повече такъв данък.

Пенсионната реформа в Чили бе предизвикана именно от демографските предизвикателства пред системата. Нарасналата продължителност на живота и тенденцията към намаляване на раждаемостта предполагаха скорошен крах на системата. Новата система, наречена фондова (fully funded), е основана на коренно различни принципи, според които пенсията е вид спестяване. Основните моменти на системата са:

1) Участието в системата е задължително за всеки, който работи.

2) Всеки участник в системата прави осигурителни вноски в своя лична сметка. Нито работниците, нито работодателите, плащат осигурителен данък на държавата. Никой не получава държавна пенсия.

3) Средствата в пенсионно-осигурителните сметки се управляват от частни фондове. Всеки от тези фондове оперира на принципа на взаимен фонд, който инвестира в ценни книги. Влизането на пазара на пенсионните фондове е свободно, следователно между фондовете има конкуренция в няколко основни направления: по-високо качество на обслужването, по-висок доход по сметките и по-ниски комисионни по управлението на сметката.

4) Бъдещата пенсия зависи от размера на дохода сега, дела от него за осигуровки и успеха на фондово управление. Следователно, решението за бъдещата пенсия е оставено най-вече на личния избор на осигуряващия се, който съответно носи и най-голяма част от отговорността за успеха или неуспеха на своите пенсионни планове.

5) Има задължителен минимален размер на осигуровките (10% от дохода). Той може да достигне 20% по избор на осигуряващия се, като този таван е регламентиран заради данъчното облекчение, което носят осигуровките. Минималният процент на осигуровки се отнася само за годишния доход до 22 000 долара, т.е. с нарастването на средните доходи тежестта от това задължително спестяване намалява.

6) Задължителните 10% осигуровки бяха изчислени по следния начин: Ако средната доходност по сметките е 4% годишно, са необходими 10% вноски от дохода на един среден работник, за да може той да има пари за пенсия в размер на 70% от неговата последна заплата.

7) "Пенсионирането" има различен смисъл при новата система. Ако някой продължи да работи, след като навърши определената със закон възраст за пенсиониране (65 години за мъжете и 60 – за жените), той ще получи набраната в сметката си сума, независимо от това, че продължава да работи. При определени условия човек може да избере да се пенсионира преди тази възраст и да получи баланса от сметката си (ако сумата в неговата сметка е равна поне на 50% от средната заплата за предшестващите 10 години.

8) Набраните в индивидуалната сметка суми могат да бъдат изплатени от фонда наведнъж или да бъдат изплащани под формата на доживотна пенсия. Това зависи единствено от избора на "пенсионерите".

Георги Стоев
Researcher Institute for Market Economics

---

Пенсионното осигуряване и ролята на държавата - II част четете тук.