Случващото се във варненският район “Приморски” е типичен пример за липсата на каквото и да било политическо лице на СДС-Варна.
И това е така, просто защото, политиката водена от една политическа сила е право и отговорност на нейните легитимно избрани ръководители.
В СДС –Варна, обаче, нищо не е токова, каквото е.
Кой ръководи СДС във Варна?
Кой носи отговорността за дадено политическо решение?
А за неуспехите?

Към днешна дата, почти всяка изява на сините в морската столица е пряко следствие от частните икономически интереси на една и съща, позната от години група, с конкретни икономически интереси.
И всички в града виждат как тази група не се съобразява дори с областното ръководство на партията.

Малко история:
Районните кметове във Варна до един бяха избрани от общинските съветници на СДС.
Ако трябва да бъдем съвсем точни, тези съветници в по-голямата си част са съветници избрани лично от някогашния областен лидер на СДС Добрин Митев. Тоест, те на първо място са негови хора и после е всичко останало. Включително, партийната принадлежност.
Само, че отговорността за назначението на Тодор Войников за кмет на най-големия варненски район”Приморски” се носи пряко от СДС.
Факт!

Скандалите около Войников също са факт.
Корупция и некомпетентност са двете най-често срещани думи, които се асоциират с кмета на район “Приморски”.
СДС обаче, няма единно становище по въпроса.
Може ли някой, днес да заяви категорично, че СДС във Варна е абсолютно единен и отстоява едно, единствено възможното мнение – Войников трябва да си ходи!
Трябва или не трябва да си ходи кметът на варненският район “Приморски” Тодор Войников?
Въпросът може да се модифицира и в други варианти - кой от съветниците, подбирани някога лично от Добрин Митев, кривва от правата партийна линя?
И защо?
Отговорите ги знае целия град!
Знаят се не само получателите - дори точният размер на трансферите е публична тайна.

В крайна сметка, Тодор Войников е “находка” на СДС-Варна.
Той е техен - от главата до петите.
За което, всички останали са искрено благодарни.
Пазете си го – той е ваш!

Антон Луков