Като почна кабинетът да пада, та цяла неделя – чак до вторник вечер, когато тройната коалиционна бригада (не)очаквано го подпря. Беше ми любопитно да видя как този път ще се извъртят на 180 градуса дюлгерите от ДПС, и дали пак ще се огъне по вятъра инвеститорският контрол от НДСВ след гневния удар по масата на бригадира от БСП. Изчаках да видя какво ще стане, защото отдавна не лягам и ставам със сутрешните вестници и утринните блокове, и дали пък не съм изпуснал някоя новина, която да ми попречи да направя вярна прогноза..

Не съм. Сблъсъкът, сам по себе си измислен колкото изкуствен бе поводът, който го предизвика – бе отложен за есента. През есента ще го отложат за пролетта. После – за следващата есен. И така до 2009, когато мандатът свърши – надявам се този път в комплект с политическите кариери на значителна малка част от сегашните политически играчи. Породата на българските политици толкова е издребняла, че не преставам да се чудя как още я търпим.

Въпреки очевидното нежелание на кабинета да пада обаче, лошите - предимно медии, продължават да го бутат. Схемата е хванала паяжина, но явно продължава да работи.Започва се с „Застрашават ли еди-какви си протести стабилността на кабинета? После следва „Разпада ли се заради еди-кой си закон (министър, сделка) управляващата коалиция?” И накрая най-радикалното „Ще има ли предсрочни избори?” Ако вярвате на медиите, кабинетите „падат” със смяната на сезоните – поне два пъти годишно, пролет и есен. Медиите клатят, опозицията бута. Очаквам скоро вотовете на недоверие да бъдат регулирани със закон. Например всяка втора сряда на май и всеки трети четвъртък на октомври опозиционните партии ще са длъжни да искат вот на недоверие - по азбучен ред. Темите за вота също могат да бъдат строго разписани и справедливо разпределени. Ако СДС поиска вот за здравеопазването, ДСБ ще трябва да атакува образованието, БНС – националната сигурност, „Атака” – социалната политика. После по обратен ред…

Въпреки обидната предсказуемост на „вътрешнополитическия фронт” обаче, очакване за неизбежен катаклизъм витае във въздуха. Не е чудно, че медиите го обличат в дрехите на всеки протест – чудно е, че политиците им вярват. А всички добре знаят, че никога досега няколко хилави, макар и шумно отразени протести, не са застрашавали сериозно никой кабинет. Наистина таксиджии, пенсионери, лекари и любители на домашната ракия в България има твърде много. Но и в бюджета винаги е имало достатъчно пари, макар и не изкарани от тях, с които да бъде туширан революционния им плам. Каквото и да ви говорят, става дума за пари – това е желязно правило в българската политика, от което досега няма изключения. Но с влизането ни в Европейския съюз май ще почнат да се появяват.

Първото изключение е по линия на парите, нужни да се задоволяват исканията на всеки, на който му хрумне да протестира. Пари в бюджета има излишни и сега – но и за първи път има по-строг от обикновено външен контрол. Европейският съюз точно е определил допустимите проценти годишен бюджетен дефицит. Който ги надхвърли, плаща глоби – а ако удовлетвори всички искания на всички протестиращи, правителството неизбежно ще надхвърли дефицита и ще трябва да плати. А „пълноправна” България тази година два пъти ще я гледат под лупа, и ако някъде сгафи, едва ли някой в Брюксел ще й прости.

Второто изключение изненадващо се очертава в полето на идеите. В смисъл че партиите ще трябва да престанат да крадат чуждите, и да започнат да си измислят собствени, само техни си идеи. Различните идеи ще се защитават от различни политически субекти. Вече шеста година – от връщането на Симеон насам - в България битка на идеи няма. Няма и опозиция - всички партии са на власт или във властта. Беше крайно време последиците от тази груба политическа деформация най-после да се усетят.

Когато няма опозиция, винаги готова да оглави нечии протест, няма и ефикасни социални отдушници. Напрежение обаче се трупа и се налага управляващите сами да го освобождават. Но тъй като те естествено не го насочват срещу себе си, а опозиция липсва, се налага да „разлайват кучетата”. Тоест да измислят фалшиви врагове, заклеймявани в шумни кампании – например Кадафи заради сестрите и Брюксел заради реакторите. „Не сте сами” и „Спасете Козлодуй” обаче, освен че не могат да се поддържат вечно, ще са и гарантирано губещи кампании. Правителството не само че не може да победи „лошите, които посочи вместо себе си за врагове - даже отделни битки не може да спечели срещу тях. Управляващите знаят това. Но не разполагат и няма скоро да разполагат с нищо по-добро. Те не умеят да „управляват риска”. Те може да знаят как да овладеят един протест – но не знаят как да го предотвратят.

Няма и да се научат. Дошли са под строй от комунизма, където цял живот са заменяли пазара с държава, и е нереалистично да очакваме сега да заменят държавата с пазар. Нереалистично е да очакваме комунисти – лично или чрез синовете си – да бабуват на раждането на средна класа, която първо по списък избиваха, после методично мачкаха, а на възкръсването й през последните 17 години съзнателно пречеха. То е все едно готвачи да направят аквариум от рибките в супата…

Даже Станишев, който освен морални явно няма и идеологически задръжки, го досрамя да обещае на пенсионерите 600 лева пенсии, за да ги превърне в средна класа. Не му остава нищо друго освен да се смени със Симеон за 800 дни. Или с неговия бодигард за 1400…

Сама или от някого - но средна класа трябва да се създаде. Тя е съвременната рецепта за социален мир. Останалите вече не работят: 2007 не е 1947, нито 1967, дори 1997. Вече не можеш нито да колективизираш и национализираш, нито да имитираш социализъм с човешко лице, нито да източваш банки и държавни предприятия. Спря да работи и раздаването на обществени поръчки на бизнесмените, купуването на интелектуалците и подхвърлянето на коледни надбавки на пенсионерите, което доскоро държеше тези рискови за управляващите групи встрани от политиката. Първо пенсионерите, после интелектуалците и накрая бизнесмените започнаха да влизат в политиката, защото най-сетне разбраха, че няма кой друг да защитава интересите им. Политиката и в България вече не е работа само на политиците. Единствено в неразвитите общества за обществените дела се грижат само държавни служители, тъй като само на тях им се плаща за това. Единствено там се счита за необичайно и дори недопустимо обикновен гражданин да се интересува от разрешаването на обществен проблем.

В развитите общества политиката е работа на всички. Затова и елитът е просветен, а държавата - богата. В неразвитите общества народът е беден, държавата е слаба, правителствата – нестабилни, а изборите – най-често предсрочни.

А ние се развиваме, нали…
Калин Манолов