Непукизма на Павел Димитров започва да минава границите на приличието. Пред цял куп журналисти да говориш неистини и да си вярваш, че нямаш нищо общо с ДС (при положение, че на 12 февруари 2008 г. Върховният административен съд е потвърдил решението на Комисията по досиетата: Областният координатор на ГЕРБ Павел Димитров е бил агент на Държавна сигурност), това е по-скоро глупаво. Глупаво е даже и ако по-голямата част от самите журналисти предадат думите ти дословно, без да си дадат труда да припомнят истината – такава, каквато е.

Просто ДС–историята на варненските ГЕРБ-ери е достатъчно известна, за да се знае и без да има нужда от припомняне.

Лошото в цялата работа е, че неистините, изречени от Павел Димитров, са не само негов проблем.
Излагацията е за ГЕРБ като цяло и лично за Бойко Борисов.

99 процента от варненци едва ли се интересуват от факта, че преобладаващата част от варненските милиционер-ГЕРБери са хора, лично предани на Цветан Цветанов. Хората свързват ГЕРБ с Бойко Борисов и толкова. След като лицата, които представляват ГЕРБ в морската столица, могат да гледат в очите журналистите и да говорят неистини за толкова важни неща, като принадлежност към ДС, това вероятно им е разрешено лично от Бойко Борисов. А след като той им го разрешава, значи го … одобрява.

Ако отидем отвъд истината, ще стане още по-страшно!
Хладнокръвното заиграване с лъжата не е за всеки. Повечето от нормалните хора не го умеят това “изкуство”. Даже повечето от обучените се провалят, когато насреща им вие глутница репортери.

Обаче Павел Димитров е от “можещите”. И Данчо Симеонов е от “можещите”. Можете да се обзаложите, че ще гледат в очите самия Сатана и ще се кълнат в собствената си ДС-чистоплътност.

Тук се налага да перифразираме Константин Иречек - ние НЕможещите, водени от вербуваните, вършим невъзможното за благото на вербуващите. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.

Антон Луков