Дали президентът Доналд Тръмп е възложил външната политика на генералите?
Така изглежда. Като кандидат Тръмп протягаше ръка към Владимир Путин. Той отхвърли допълнителна намеса на САЩ в Сирия, освен за разбиването на „Ислямска държава“ (ИД).
Той говореше за изтегляне и заставане извън порочната война в Близкия изток, в която президентите Джордж У. Буш и Барак Обама са натикали страната.
Привидното отхвърляне на анти-интервенционистка външна политика от президента Тръмп е голямата изненада от първите 100 дни. Това е много зловещ знак. Защото всяка нова война може да опорочи мандата му и да изтощи политическия му президентски капитал.
Тръмп вече не нарича НАТО "остаряла", а прехвърля войски на САЩ към Русия в Прибалтика и на Източните Балкани. Рекс Тилърсън, носител на руския Ордена за приятелство, сега предупреждава, че САЩ няма да премахнат санкциите за Русия, докато тя не излезе от Украйна.
Ако Тилърсън не блъфира, това ще изключи всякакво сближаване по време на президентството на Тръмп. Работата е в това, че нито Путин, нито някой наследник, който и да е той, могат да отстъпят от Крим и да оцелеят.
Какво стана с Тръмп от 2016 г.?
Кога претенциите на Киев за Крим станаха по-важни за нас от отношенията на сътрудничество с въоръжената с ядрени оръжия Русия? През 1991 г. Джордж Буш старши и държавният секретар Джеймс Бейкър смятаха, че самата идея за независимостта на Украйна е продукт на "самоубийствен национализъм".
Докъде ще доведе това демонизиране на Путин и отлъчване, на които подлагаме Русия?
За да ни помогне Си Цзинпин при нашия проблем с Пхенян, Тръмп заряза всички приказки за приятелски отношения с Тайван, заряза предупреждението на Тилърсън към Пекин да освободи укрепените си рифове в Южно Китайско море и отправи обещания за големи отстъпки пред Пекин в бъдещи търговски сделки.
"Харесва ми (Си Цзинпин) и вярвам, че той много ме харесва", каза Тръмп наскоро. Някои припомнят, че Франклин Делано Рузвелт предупреждавал Чърчил: "Мисля, че мога да се справя лично със Сталин по-добре, отколкото... вашето външно министерство... Сталин мрази куража на всичките ви хора. Аз повече му харесвам.“
Франклин Рузвелт не доживя, за да види на какъв глупак го е направил Сталин.
Сред постиженията, отпразнувани в първите 100 дни на Тръмп, са 59-те ракети „Томахоук“, изстреляни по сирийското летище, от което се твърди, че са дошли газовите атаки срещу цивилни, и хвърлянето на Майката на всички бомби (MOAB) в Афганистан.

Но какво постигнаха тези бомбардировки?
Партията на войната изглежда отново възходяща. Джон Маккейн и Линдзи Греъм тържествуват. Американският командващ в Афганистан призовава още хиляди щатски войски да помагат на 8 500-те, които все още там, за да стабилизират афганистанския режим и армията, която постоянно губи земя от талибаните.
Иран отново е в центъра на вниманието. Докато Тилърсън признава, че Техеран действа в съответствие с ядрената сделка от 2015 г., Тръмп казва, че нарушава "духа на споразумението".
Как така? Тилърсън изведнъж каза, че Иран "дестабилизира" региона и заплашва интересите на САЩ в Сирия, Йемен, Ирак и Ливан.
Иран обаче е съюзник на Сирия и е поканен да помогне на правителството, признато от ООН, да потуши въстание, което съдържа елементи от „Ал Кайда“ и ИД. Ние, турците, саудитците и арабските страни в Персийския залив, подкрепяме бунтовниците, които искат да свалят режима.
В Йемен бунтовниците хути отхвърлиха и изгониха един саудитски сатрап. Бомбардировките, блокадата и намесата с войски се извършват от саудитски и сунитски араби, подпомагани от американския флот и военновъздушните сили.
Ние и саудитците говорим за затварянето на йеменското пристанище Ходейда, което може да доведе до глад.
Не Иран, а САЩ нахлуха в Ирак, свалиха режима в Багдад и окупираха страната. Не Иран унищожи полковник Кадафи и създаде сегашното бедствие в Либия.
В понеделник бойният кораб „Меън“ изстреля сигнална ракета, за да предупреди ирански патрулен катер, намиращ се на 1000 метра. Предполага се, че това беше провокация. Но външният министър на Иран Джавад Зарид беше абсолютно прав в Туитър:
"Извънредно: Нашият флот плава - да, правилно - в Персийския залив, а не в Мексиканския залив. Въпросът е в това, какво прави американският флот на 7500 мили от дома.“
Кой стои зад привидното превръщане на Тръмп в ястреб?
Генералите, Биби Нетаняху и неоконсерваторите, ястребите от Конгреса със съзнанието за Студената война, саудитското кралско семейство и арабските страни в Персийския залив - те печелят битката за мисълта на президента.
А каква е тяхната програма за Америка?
Трябва да признаем, че според тях, нашият истински враг в Близкия изток не са „Ал Кайда“ или ИД, а шиитският Иран и „Хизбула“, Сирия на Асад и неговият покровител Путин. Докато „Хизбула“ не бъде изтърбушена, Асад не е изчезнал и Иран - разгромен по начина, по който се справихме с Афганистан, Ирак и Йемен, разцветът на демокрацията в Близкия изток, която всички ние търсим, не може наистина да започне.
Но преди президентът Тръмп да тръгне по пътя, заложен за него от генералите, той трябва да открие дали някой от тези смели и патриотични мъже е против идиотските войни през последните 15 години, започвайки с най-голямата стратегическа грешка - нахлуването на Джордж Буш в Ирак. /БГНЕС
-----------
Пат Бюканън е известен американски консервативен политик и коментатор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участва в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?". Неговият анализ е публикуван в „Американ консерватив“.