Идеологическата нетърпимост във Варна излезе от бутилката и беше легитимирана от две видни политически персони: доайена на демокрацията Иван Станчов, и червения депутат-икономист Петър Димитров. Първият изпусна старите си нерви и обяви, че изборните резултати били позор за България, и че призракът на комунизма се завръща.
Стара и изпитана, и за съжаление, все губеща седесарска хватка, е да стимулираш електората с призрака на комунизма. В края на краищата, този призрак, плаши повече децата, но не и позадрямалия електорат.
Опитният Станчов би трябвало да го знае.
Трудно е, обаче, да повярваш, че си загубил. Особено, когато не си го очаквал.
Трудно е да повярваш, че кандидата, който подкрепяш е победен.
Макар и на първи тур, бат Петъо яде бой.
Стоянов да си усмирява Станчов!
Да го усмирява, защото едно е видно - с компромати и примитвен антикомунизъм, избори не се печелят!
На другия край на политическата клоака, пък доцента –депутат Петър Димитров си отвори устата, и пак замириса на непрани болшевишки партенки. Червеното самочувствие потропа като дървени налъми по паважа на демокрацията. Народът крещял за социална политика, пък царят бил гол и със син отенък.
Колко излишно самочувствие при тази избирателна активност!
Пред кого и за какво?
На всичкото отгоре само след седмица ще искат от нас да гласуваме за техните фаворити.
Поне да се бяха научили да си искат като хората!

Христо Ангелов