Дневник” информира за декларация на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ срещу отказа на президента да назначи комодор Валентин Гагашев за началник на служба „Военна информация”. В нея се посочва, че Георги Първанов мисли все повече за времето след края на президентския си мандат и все по-малко се тревожи за реалните трудности пред Българската армия. „Този спор е поредният опит на държавния глава и върховен главнокомандващ едностранно и еднолично да предрешава процесите във въоръжените сили, да обезличава и да подменя министъра на отбраната, който носи пряката отговорност за състоянието на армията и на подчинените му служби”, пише още в документа. Преди два дни президентът освободи от 1 септември сегашния шеф на военното разузнаване ген. Пламен Студенков, но не издаде указ за неговия наследник и за втори път блокира кандидата за поста, предложен от военния министър Аню Ангелов. “(Кафене.нет)

Това е първа по рода си новина за 20 години – български военни организирано и колективно ( без значение каква е „бройката им“) оспорват червения политически монопол. А кой е по-представителен за него от самия главнокомандващ Първанов?

Имало е и има всякакви „защити“, „лиги“ и подобни униформени организации на мислещи под строй кадри на НРБ и СССР, създадени и поддържани от носталгични по захвърления чук и присъдружния му сърп другари. Един от най-видните им представители, който заклейми НАТО и беше уволнен от президента Стоянов, беше възнаграден с вицепрезидентски пост от др. Първанов. Но не е имало такова „чудо“ военни да оспорват диктатурата на комисариата в армеийските дела, олицетворявана от червения кадровик Първанов.

Не знам доколко изразената критична позиция е представителна за настроенията в армията. По-вероятно е статистически да не е преобладаваща и в щаба на главнокомандващия да се подсмихват по навик на някакви „кресльовци“. И все пак, поколенията се менят, времената -също. Ако „старата гвардия“ , по примера на главнокоманващия си, беше наметнала лицемерно натовската мантия ( самият Ангел Марин с половин уста си призна „грешката“ за антинатовските си приказки, за да стане вицепрезидент на натовска България), то вече явно има ново поколение военни, за които миналото е въпрос на история, а принадлежността към западния съюз- на бъдеще. Кой нормален човек не е загрижен за бъдещето си, особено в разцвета на силите си, далеч преди пенсия?

Колкото до „мотивите“ на запъналия се като бракониер на пусия президент, ето още малко по въпроса от демарша на групата военни и коментара на Frognews.bg:

“ Сред членовете на организацията има офицери, които дълги години са служили с предложения от кабинета комодор Валентин Гагашев и твърдят, че е отличен професионалист и с утвърден авторитет сред партньорите от НАТО. Зад отказа на президента да подпише указа за назначаването му „атлантиците” съзират опит да се назначи човек верен на Първанов и да се предотврати наложителната реформа в най-непроменената структура на специалните служби у нас.

Неотдавна държавният глава обяви, че военният министър Аню Ангелов не бил съгласувал кандидатурата на Гагашев с него. Министърът го опроверга и посочи дните, в които е уведомил Първанов за предложението.
Преди това президентът вече бе отхвърлил друго предложение – това на ген. Динчо Карамунчев. Зад отказа наблюдатели съзряха дългата ръка на президентския съветник и бивш шеф на Генщаба Никола Колев, който преди години имал конфликт с Карамунчев.

„От активната намеса на президента в сферата на националната сигурност през последните месеци оставаме с убеждението, че той мисли все повече за периода след изтичане на неговия втори мандат и все по-малко се тревожи за реалните трудности, които стоят пред личния и командния състав на Българската армия”, пише още в декларацията.

Военното разузнаване остана встрани от реформите през последните двайсет години. Липсата на закон, който да регламентира дейността му, го направи удобно за реализация на политически и лични цели от страна на хора във властта, смятат запознати с работата на структурата. “

Забелязвате ли? Авторите на декларацията не се прикриват лъжливо зад „чисто професионални“ аргументи, а атакуват в десетката политиката на държавния глава. Защото разбират и изобличават сърцевината на проблема – той е политически и е свързан именно с личността на Първанов и неговите методи на управление, за които е характерно превишаването на пълномощията.

Рано или късно подобен бунт ще избухне и на кораба на присвоените като лична гвардия на президента служби, като разузнаването и Националната служба за охрана ( в която унижението да слугуваш на политик като Първанов е особено голямо).

А това,, че „храбрите“ български медии още не са разбрали откъде духа вятърът и че процесът на подкопаване на абсолютната недосегаемост на основния медиен ментор в България е необратим, само показва жалкото състояние на българската журналистика. Защото тя трябваше да „забележи“ протеста на офицерите от запаса като крайно необичайно събитие, достойно за водеща новина, ако не и за „сензация“. Но, както се вижда, българските медии, след целенасоченото им мачкане, са пострадали повече по отношение на сетивата и естествените си реакции дори от консервативна по дефиниция система, като армията. Тъжно, но факт.

Иво Инджев /Ivo.bg