Откакто с Антон Луков навръх 24 май подарихме на вътрешния министър Румен Петков вместо книжка отворено писмо с 15 въпроса за структурата и механизма на действие на комунистическата Държавна сигурност, минаха 10 дни, които разтърсиха България. През всеки от тези десет дни получавахме по един отговор на въпросите си - както от министъра, така и от "свързани лица", което не го освобождава от задължението му да ни отговори официално, и ако иска също толкова открито.

Все пак до 24 юни има още време, през което при сегашната динамика на казуса с досиетата могат да се случат твърде много неща. Може дори да се скалъпи независима комисия или да се напише нов закон, както предложи миналата сряда министър Петков. Това ще стане ясно след два дни, когато депутатите от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред трябва да предложат как да се процедира с опасните архиви.

Такава нечувана за български министри и депутати експедитивност щеше да е достойна за похвала, ако не беше продиктувана от страх. Страх да не се изпусне контрола върху политиката, икономиката и медиите, който комунистите с пагони успяха 17 години след падането на режима да запазят. Особено уплашени са т.нар. "първаци" - бившето външно разузнаване на комунистическа България, което Националната разузнавателна служба (НРС) наследи. Директор на НРС от 2003 г. е ген. Кирчо Киров, с 15-годишен стаж в Първо главно управление на ДС, изкарал две специализирани школи в КГБ, чиито брат Володя Киров беше член на Висшия съвет на БСП, а синът му Ивайло - заместник-председател на софийската организация на социалистическата младеж (може и още да са, не следя редовно кадровото им израстване). Генералът лъже, че няма закон, който да го задължава да разсекретява документи, които ще навредят на националната сигурност, и в които има данни за действали или действащи агенти, едва ли учудват. Лъже и че документи, свързани със службите за сигурност, или лица работили или продължаващи да работят за тях, са държавна тайна. Миналият понеделник подробно обясних защо тези и други твърдения не са верни.

Но тъй като лъжите продължават, очевидно трябва да продължава и разобличаването им. Лъжата за "доброто Първо" е най-голяма засега, но поради липсата на информация й вярват дори хора, които не са лично заинтересовани от съхраняването на тайната му власт. А тази власт е голяма, защото към Първо главно управление на ДС бяха научно-техническото и външнополитическото разузнаване на комунистическа България. Първо главно създаде т.нар. външнотърговски дружества, които през осемдесетте години на миналия век изнесоха между 3 и 5 милиарда долара от валутния резерв на Народна република България. През 1994 г. Димитър Луджев, бивши вицепремиер в края на 1990 г., описа дори схемата, по която е ставало голямото ограбване: чрез мрежа от 150-160 "тройки" или "петорки", както наричали външнотърговските дружества на конспиративен език. Групите били финансово подсигурени, ползвали се с голяма свобода на действие в страната и чужбина, и били ръководени от общ център, макар да не поддържали връзка помежду си. Център бил оглавяван от Андрей Луканов, чиито първи помощници са били генералите от Първо главно Кирил Величков и Боян Велинов.

Това е гръбнакът на действащата и сега българска икономическа мафия. Това са скачените съдове за изпомпване на националната икономика. Това е Суецкият канал, свързващ Държавна сигурност, официалните държавни структури и западните банки, по който изтече националното богатство на България.

Освен крадци на едро и дребно обаче ръководителите и оперативни работници на Първо главно са били и контрабандисти на злато, цигари, алкохол, електроника, наркотици, оръжие. При това не само със знанието, а по заповед и под контрола на висшето партийно и държавно ръководство на Народна република България. На 31 юли 1987 г. бюрото на Министерския съвет взема строго секретното решение № 148 за скритата транзитна търговия, което има само 7 копия, и което още не е официално разсекретено. Както всичко в една комунистическа държава, и грабежът е трябвало да бъде централизиран, и решението прави именно това. То постановява "скритата транзитна търговия през НРБ да се извършва само от ДТП "Кинтекс" и представителствата на фирмите на ДТП "Кинтекс" в НРБ." А какво е "скрита транзитна търговия"? "Скритата транзитна търговия обхваща търговията, извършвана по суша, море и въздух със стоки, поставени под особен международен търговски режим, операции с парични ефективи и ценни книжа, както и стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите-доставчици нямат официално разрешително за преминаване транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната-получател", поясняват комунистическите министри.

Комунистическите ченгета от Първо главно изпълняват. Те и колегите им от другите пет управления на държавна сигурност превърнаха страната в база на турската мафия в България, чиито босове работели за Държавна сигурност. Те обучаваха международни терористи, снабдяваха с оръжие и фалшиви документи убийци от ранга на Мехмед Али Агджа, осигуряваха им почивката в България. Някои от тях също бяха убийци. Те превърнаха България в ничия земя под контрола на Съветския съюз, чиято 16-а република не станахме само защото той не пожела. Те пазеха с нокти и зъби режим, който 39-тото народно събрание през 2000 г. обяви за престъпен. Те защитаваха интересите на Съветския съюз, а не българските национални интереси. Те в крайна сметка загубиха Студената война. Следователно са били престъпници, предатели и некадърници. За кое от тези им ценни качества да ги уважаваме? И как да ги уважаваме, като не знаем кои са?

Ние с Антон Луков искаме да разберем това. Искаме имената на ръководителите и служителите във всички управления на Държавна сигурност; на работещите под прикритие в посолствата и търговските представителства на Република България, както и в представителства на държавни компании и кореспондентски пунктове на средствата за масово осведомяване; на замесените в скрита транзитна търговия с валута, злато, наркотици и електроника; на подготвялите терористи под формата на т.нар. помощ за братски държави, политически организации или революционни движения; на завършилите школи на КГБ; на преподавателите и инструкторите във Висшата школа на МВР в Симеоново... Според осведомени това са 70 000 души. Но имената ще са само бонус към информацията за целите, задачите и начина на действие на системата, които очакваме да получим от вътрешния министър Петков. При това очакваме да я получим бързо, защото всяка уважаваща себе си организация би трябвало да обработва ежегодно служебната информация, която искаме, и да може да я предостави за часове. Иначе ще излезе, че в Държавна сигурност е царял десетилетен хаос, че тя не е знаела нито какво прави, нито с кого, нито за колко. Не вярвам наследниците й в МВР да я изложат така.

След това ще питаме Петков - ако още е министър! - и за имената на другите 462 000 доносници, явочници и прочие сътрудници, работили за Държавна сигурност, за да преценим и тяхната заслуга, и тяхната вина. Но в центъра и на този наш следващ интерес ще са досиетата на политическата класа, а не на гражданите на България. Част от тях са наистина жертви, макар и не точно тези, на които ни призовават да съчувстваме в момента. Истински жертви са хората, чието чувство за вина не им позволи да се включат в политическия и обществен живот след падането на комунизма. Това е тяхното признание и разкаяние, и то заслужава да бъде прието. Другите, които признават чак след като ги изобличат, не се разкайват и не заслужават прошка.

Научаването на истината за делата и документите на тези половин милион българи става все по-нужно откогато и да било, защото Държавна сигурност не е история. През декември 2003 г. в интервю за Би Би Си тогавашният вътрешен министър Георги Петканов, сам стипендиант на Държавна сигурност, обяви, че от работещите в МВР 56 612 служители 2577 души, тоест 4,5 процента, са работили в Държавна сигурност. 100 000 от 462-те хиляди агенти на Държавна сигурност все още са действащи - това пък каза заместник-началникът на Шесто управление на Държавна сигурност полк. Цвятко Цветков през февруари 2004 г. в интервю за в. "Стандарт" Излиза, че четири процента от старите офицери сега ръководят новите специални служби, а една четвърт от старите доносници още са им подчинени. Какво тогава се е променило от 1989 г. насам?

Още нищо, но скоро ще се промени. Само че при едно условие - обществото да не позволи и този път огласяването на архивите да бъде изцяло в ръцете и под контрола на политиците и МВР. За целта е нужен силен обществен натиск, който да наложи приемането на нарочен закон за създаването на Институт за национална памет, подобен на полския, и структурирането на нова Комисия по досиетата, подобна на германската. И да поиска мека форма на лустрация, изразяваща се в прозрачност на публичните личности - част от прозрачността е не само какви са ти доходите, а и какво е твоето минало, и избягване конфликта на интереси. Всякакви зависимости, които създават възможност за корупция и подмолно влияние в различни сфери на икономиката и държавното управление, трябва да бъдат изключени с правила

Какво ще стане после ли? След като истински си припомним комунистическото минало, ще се опростим и помирим. И ще започнем начисто.
Калин Манолов